Случвало ли ви се е?

[vaprosa]

Случвало ли ви се е някога да се отдалечите съвсем умишлено от някого,който попринцип желаете и какви са били причината или причините за това ви решение? Завършвали ли сте успешно това начинание или напротив?

[xXxPETYAxXx]

Зависи какво точно се има предвид. Случвало ми се е да си харесвам някого, но колкото и положителни качества да съм виждала в него, съм виждала и някое отрицателно, което ми се е впивало в ума, повече, от което и да е положително.И тогава просто спирам да се занимавам с него, защото виждам, че няма смисъл и въобще не бихме се изтърпяли дълго, ако станем нещо повече. Т.е за момента го желая, обаче си давам сметка, че след известно време ще имаме големи спънки и решавам да пропусна тази част.
Обаче да се отдалеча умишлено от някого, с когото сме били заедно май не ми се е случвало...

[paradosou]

Ако действам така, вероятно несподелеността би била единствената причина. В момента само това ми хрумва, но не мисля, че ако си задам въпроса по-сериозно ще изникнат още доста неща. Бих направила наистина много, за да си запазя връзката (естествено в случай че виждам, че и момчето иска същото). Разстояние, неодобрение от странични хора, супер различни навици, които съответно пораждат конфликт... не си представям да ми повлияят и да сложа край. Щях да пиша за фундаментално различните схващания по основни въпроси; допускам, че е възможно те да ме накарат да се дръпна, обаче преди да се случи би ми изчезнало желанието за контакт с човека, а в темата точно желанието е основна част от въпроса. За финал ще вметна, че супер сериозните разминавки (при мен) се усещат и без да е минало много време - още на етап флирт. Съвсем неангажиращо проучвам нагласи :д.

[babity]

Аз така реагирах винаги. Ако избягвам някого, то той трябва да е сигурен, че ааадски много си падам по него. И винаги съм била успешна в това избягване.
С най-добрият ми приятел стана така. Наелектризирах се от вълнение само като го чуех, камо ли да го видя. Прецених отдалече, че т'ва е загубена кауза. След седмица почивка от него, се оказа, че вече бил подхванал любов с няк'во пиче и нещата постепенно се уталожиха.

Бяха хубави времена... Просто после спрях да харесвам хората.

[AliceSw]

случвало се е на два пъти, първият път си тръгнах, защото знаех, че няма как да съм с този човек, за щастие се случи така, че не бяхме в едно населено място за известно време и всичко беше по-лесно, не се и познавахме дотолкова добре...по ирония на съдбата обаче, възобновихме приятелски отношения отново, след година и половина по-късно...

вторият се опитах да си тръгна от същия човек, защото реших, че пак се появяват чувства и не исках да се стига отново до същото положение...но не успя да ми се получи, наясно се оказахме и двамата, че имаме прекалено много общо, за да имаме възможност за живот и развитие, без да се срещнем повече...

[RapExotic]

Случвало ли ви се е някога да се отдалечите съвсем умишлено от някого,който попринцип желаете и какви са били причината или причините за това ви решение? Завършвали ли сте успешно това начинание или напротив?

Намирисва ми на душевен мазохизъм. Ако харесваш някой ще направиш всичко възможно да си с него. Ако не може просто ще си наложиш да не изпитваш нищо към него. Но да бягаш от него физически и в същото време само той/тя да е в главата ти си е мазохистично.