Аз така реагирах винаги. Ако избягвам някого, то той трябва да е сигурен, че ааадски много си падам по него. И винаги съм била успешна в това избягване.
С най-добрият ми приятел стана така. Наелектризирах се от вълнение само като го чуех, камо ли да го видя. Прецених отдалече, че т'ва е загубена кауза. След седмица почивка от него, се оказа, че вече бил подхванал любов с няк'во пиче и нещата постепенно се уталожиха.

Бяха хубави времена... Просто после спрях да харесвам хората.