Беше първата ми любов няколко години преди да се съберем. Бяхме заедно година и нещо, като в последствие получавайки повече свобода поради навършване на пълнолетие започна да се променя. Нещата започнаха да се обтягат до момента, в който пиянска изцепка не ме накара да сложа край. И се чудя как след толкова много време не се опита да оправи нещата, а реши да продължи напред. Това ме обижда и ме наранява все едно всеки един момент, в който сме били заедно и сме били щастливи не значи нищо. На мен ми е трудно да забравя..имам всички причини да ненавиждам този човек, а аз страдам, че той е продължил напред