Тъжно, но факт. Осъзнавам го това.. Просто ми писна да се чувствам така..омръзна ми да стоя и да мисля и страдам за човек, който си живее живота и не мисли за мен и миналото. Изморих се да се чувствам така сякаш съм загубила много. Аз мисля и страдам за човек, който вече не съществува и който реално не ми е бил толкова отдаден, колкото аз. Не разбирам собствените си чувства как е възможно да се чувствам така след всички помии от него