Мемоарите на една меланхолия

[Ivaaaaa]

Сигурно проблемът е в моя телевизор, но не смятам, че животът ми трябва да протече в тая последователност – основно училище, гимназия, университет, работа и работа, пенсийка. Не. Ужасно е. Не искам да живея в дежа ву, щото имам чувството, че това ми се случва. Тооолкова низки страсти покрай мен. Всеки се бори за някви мижави оценчици, които на практика не значат нищо и не струват пет пари. След два дена нема нищо у кратуната иначе на момента си мноо умен. Дразнят ме и направо се изприщвам. Уважавам хората, които имат страст към нещо – физици, писатели, биолози, спортисти (особено те, хаха) абе секви, които задълбават, защото изпитват влечение към това и най-вече, защото са открили своя път. А не некви мижитурки, които си мислят, че са хванали Господа за чепа. Дразня им се, бе! Първобитност с висок рейтинг. Парадоксално е да го казвам точно аз, щото допреди известно време бях точно това, което плюя сега – супер противната бележкарка плюс бонус цайси, хах. Низки страсти са тва, нда. Яд ме е и се паля толкова, щото осъзнавам колко е смешно и жалко. Знам, че не съм единствената, която се възмущава на..тия, но аз го правя от друг ъгъл. Повечето го правят, щото им завиждат, а аз нямам за кво. Както вече казах била съм доскоро такава, оценките си ги имам, но с разликата, че съм по-умна, хаха. Та, исках да кажа, че ме товарят толкова, щото смятам, че това е безсмислено суетене, както и баловете примерно, споровете също и тн. Грешно ни е устроен света. Ако някой ме попита как според мен трябва да изглежда, аз бих му отговорила щастлив. Не виждам щастие. Всеки се е забързал на някъде, бори се за нещо и изпуска важното. Не следваме мечтите си. Следваме това, което трябва т.е. , което е наложено като норма. Не искам да се движа по предварително асфалтирани пътища. Както казва Боб Марли: ‘You cant find the right roads when the streets are paved.’
Меланхолия. Душевното ми състояние и последният филм, който успя да ме докосне. Толкова ми пасва. Режисьорът – гениален. Един от любимите ми.
Ебало си е макята. И като заговорих..след като се видях с майка ми (не се виждаме често) разбрах, че тя изобщо не ме познава и разбира. Може би ме обича, но нямаме тази емоционална връзка, която на мен ми се иска да имаме. Като й казах какво мисля по някои въпроси, не изглеждаше особено очарована. След това ме попита има ли ми нещо, мъчи ли ме нещо конкретно и се стигна и до наркотиците. Де да бяха те, че да ги спра. Нещо наистина ми мъти мозъка и не ме оставя да живея същия спокоен, безгрижен и нещастен живот като другите. Е, то и аз съм нещастна де и тва е единственото общо м/у мен и останалите, хаха. Където и да отида, колкото и да се опитвам да се отдалеча от света, от себе си няма как да избягам. Че съм специална така е хехе, но дали съм нормална не мога да си отговоря. Или пък дали тази специалност е специална в хубавия смисъл или пък форма на шизофрения, примерно. Къде е сродната ми душа? КЪДЕ Е? От толкова много филми съвсем се филмирах. Е, поне се чувствам умна и възвишена. Знам, че гледам надменно на света, но мога да си го позволя, хихи. Too much простотия и посредственост.
Чек, чек, че бех заговорила за меланхолията. Разбрах какво всъщност представлява тя. Меланхолията всъщност е Нищо. Енергията ми сякаш се е канализирала в крайниците и се излива към..него. Хоризонтът, който наблюдавам е мъртъв и гледа към..Нищото. Една реплика от този филм постоянно отеква в съзнанието ми, не я помня с точност, но нещо от сорта, че животът на Земята е ужасен, ние сме ужасни и на никого няма да липсваме, ако изчезнем. Животът е тук на Земята и никъде другаде. Обичам живота и живота си. Шибаното Нищо не ме оставя да го изживея спокойно, щастливо и пълноценно. Пречи ми. Тъгата, самотата, депресията, ако щете..осъзнавам, че са напълно безпричинни. Саморазрушавам се, буквално..зарди Нищото. Не знам кога се появи и защо, но когато го почувствах.., почувствах необяснимо нещастие. Безпричинно. Нетърпимо, безпричинно нищо. Вредя си. Осъзнавам го. Това..Нищо ме разрушава. Уморена съм. Винаги съм уморена. Спи ми се. Винаги ми се спи. Не знам как да се измъкна от Нищото.
Имам спешна нужда от ударна доза мнооого лигав, бавен дори тегав, романтичен и целувачески (нова дума) секс или пък стабилна водкотерапия. А що не и двете. Даже е препоръчително. Ш’ се уреди некак. Само да мине на Мерито, щото в момента е малко блъди, jaja. Сори за цинизмите, но не съжалявам, че ги написах, пхахах. Не знам дали имам нужда от съвет. По-скоро бих се зарадвала на неангажиращ и еднозначен отговор дали съм наред с главата. ^^

[bebeemalko]

ОООО повярвай ми- наред си с главата! Понякога си мисля същите тези неща- че нещо не ми е наред, чудя се какво ми е различното, защо не се вписвам в някоя обстановка, но в следващия момент си казвам- с нищо не съм по-специална, това е някакъв тъп период, който ми изгаря душичката и един ден ще си е нормално всичко.
А това, че ти трябва ударна доза водка и як секс си е точно на място! Боже, как си го мисля и аз понякога. Нищо ти няма- всеки е нещастен по свое му. Ще си намериш някое кухо момче, което ще те изкара от тази меланхолия, ще правите здрав секс и може би ще забравиш, че си писала тази дълга тема.

[Зайче..]

Хм, доста познати "чувства". И аз миналата година бях в едно подобно състояние и докато се усетя се превърна в доооооста тежка депресия. Та, не се задълбавай толкова с такива мисли и 'въпроси', защото наистина ако са ти малко по-слаби ангелите (като на мен :Д) ще стане и по-сериозно положението.
На мен ми помогнаха едни хапчета, които по принцип са за нервите, но с течение на времето и някои промени в начина ми на живот нещата се оправиха. Като цяло няма да е зле да смениш и средата. Явно тази е супер монотонна и те отегчава до смърт, та и оттам може да идва част от проблема.

[Lilanda]

Написаното много ми напомни на това:


Ти каза, че не знаеш дали имаш нужда от съвет, но аз смятам да ти дам такъв-и аз до скоро бях в едно такова...нещастно настроение..И то именно заради това, което описа. Щастието ми се появи преди 6 месеца и половина /знам, че се сещаш за какво говоря /, но тъй като това не зависи от теб, съветът ми ще е малко по-различен от "намери си човек, който да те разбира, който да те усмихва, който да ти помага и етц."...Но за твое огромно нещастие /а може би не чак толкова огромно/, той отново ще започва с "намери си"..Намери си нещо, което да те разнообразява от забързаното ежедневие, което те прави толкова нещастна..Дори не говоря за излизане с приятели и разнообразяване от типа на "да се видим за един час и после всеки по пътя си"...По-скоро намери нещо твое си, което да те отделя от останалия свят, когато имаш нужда от това...

А до това дали си нормална или не...Аз лично не намирам нищо ненормално в поста ти. А ако другите преценят, че е обратното...Е, ставаме две..

[AnarchyBoy]

Иве, тва може ли да си го препиша, толкова ме.. вдъхнови...

[DeHu]

Оффф,такива мисли са минавали на всеки един човек,наистина ми е трудно да разбера защо се имаш за уникална.Казваш,че мразиш посредствеността,че ти самата не си такава.Какво според теб те прави различна? Коя сфера те интересува,в какво си по-добра от останалите? На мен ми се струва,че хем презираш тълпата,хем с абсолютно нищо не се различаваш от нея.

[HollyGolightly]

Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват

[AnarchyBoy]

Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват

Спокойно, тя е много умна! Вярвай й! Все пак го каза поне 10 пъти! /Умният никога няма да каже, аз съм умен./
Ивенце душа що пак търсиш внимание и се правиш на умна, като е ся ще влязат и другите кофаджии и ще те оакат както всеки път, щото IQ-то ти е ниско за тоо форум.

[102]

Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват

пък некой с едно изречение показват че са тапи
точно низки е

[102]

Спокойно, тя е много умна! Вярвай й! Все пак го каза поне 10 пъти! /Умният никога няма да каже, аз съм умен./
Ивенце душа що пак търсиш внимание и се правиш на умна, като е ся ще влязат и другите кофаджии и ще те оакат както всеки път, щото IQ-то ти е ниско за тоо форум.

лооолллл запетаикабои момчето на което всички се подиграват

[AnarchyBoy]

лооолллл запетаикабои момчето на което всички се подиграват

Много си оригинален. Все още ли си същата плачеща путка? Която не знае какво да прави с живота си и се вайка по форумите?

#muchmanly #sostronK #nemezanimawaileke

[102]

виждам кой е оригиналния ;д радвам се че си си зел поука и си намалил запетайките ахахаххахах

[AnarchyBoy]

Толкова си забавен. Ае бягай ся при жената да изпълняваш заповеди.

[shmatarok]

Като бях на 14-15 и аз ги мислех същите неща. После отмина тоя период.
Ако толкова няма кой да те разбира, защо не потърсиш психолог или просто някой, който да те изслушва?

[AnarchyBoy]

Всеки е имал/има/ще има такъв/такива периоди през живота си, не е нищо кой знае какво, просто се е сдухала, защото не знае какво да прави с живота си и нищо не й носи щастие. Обаче с тая надменност много грозно седи.

102, ае заяж се ве скука ми е ти еба майката. ;/

[Lilanda]

Пише се "ниСки", а не низки. Освен това на умните хора им личи, че са такива, не им се налага сами да си го казват

Еее душа, защо се излагаш сега така? Низък и нисък са две напълно различни неща..

[HollyGolightly]

пък некой с едно изречение показват че са тапи
точно низки е

Само дето аз никога не съм претендирала да съм много умна или специална, различна от другите, а на нея това и е редовното съдържание на повечето постове които съм засичала. Освен това именно от нея съм чела, че е умна, понеже има хубави оценки.

И да, в грешка съм за ниЗки, няма да се оправдавам.

[Hayashi]

Като бях на 14-15 и аз ги мислех същите неща. После отмина тоя период.
Ако толкова няма кой да те разбира, защо не потърсиш психолог или просто някой, който да те изслушва?

И аз!
Всъщност така мислех точно на 15. И сега ми е хем едно миличко да си спомням за този период, хем се чудя къде ми е бил акъла да се смятам чак пък за толкова специална.
А иначе към авторката нито алкохол, нито секс помага когато си се докарал в това състояние. Бях там преди около 3 години и последно доста сериозно преди няколко месеца. И никой и нищо няма да ти помогне, ако сам не си хванеш главата и не си я извадиш от задника. Щом не искаш да ходиш по отъпкан - недей. Хващай си дърмите и прави това, което искаш. Може да е бавно, а може и изведнъж, но нещата, които не ти харесват и зависят изцяло от теб можеш да ги промениш. Пък било то спиране на цигарите, по-здравословно хранене или по-чести тренировки.

Към Anarchy - интересно е, че се изказа толкова от високо, а начинът ти на мислене, за мен, не се различава много ог този на авторката.


А и всъщност повечето умни и стойностни хора, които познавам са съвсем наясно с това си положение. Естествено, не ми го натякват по 10 пъти в минута, но когато си говорим честно, не се преструват или крият. Едно е четкане на его, друго е да си призная просто, че нещо ми се отдава и знам как да го правя, та дори и да предложа помощ.

[paradosou]

Месианската роля не ми пасва, обаче... прекалено строго съдите. Това дори не е съд; намесват се нападки на дребно и нищо повече. Дали един истински глупав човек дори ще допусне, че може той самият да предизвиква чернилка? Нека отбележим и факта, че авторката е можела, например, да пусне темата от нов профил - така, за повече комфорт, но не го е направила... Толкова с лирическото отклонение xD.
Ива, казусът с училището и оценките никога не ме оставя безучастна, та в тая връзка ще кажа, че за мен грешиш. Ако говориш за мижави в буквалния смисъл оценки, за тях никой не се бори; повсеместно разпространена е убедеността, че системата е толкова слаба и толерантна към нищонеправенето, че въпросното 'отразяване на знания' ще дойде ей така, като подарък. Наглостта пък (тази, примесена със стремеж към 'наистина хубава диплома') все в някакъв момент се чупи и пропада с гръм и трясък; има безкомпромисни фактори, които допринасят да е така. Хората с реален потенциал винаги изплуват. Нещо повече - на тях не им се налага да се борят; поне не в смисъла на дребнаво и нестойностно напрягане. Популярното клише гласи, че влагаш ли достатъчно, проявяваш ли константно съобразителност, ако щеш и далновидност, резултатите сами си идват. Не знам защо пиша очевидности xD. Ще преразкажа едно адски вярно мнение на Chacho - няма нужда да се взираш в недостатъците на околните, положителното не се извлича с подобни средства. Просто трябва да следваш желанията си и да се постараеш да попадаш в среди, където на другите ще им е също толкова голямо предизвикателство да попаднат и да се задържат, колкото на теб.
Проблемът ти не е супер сериозен. Всъщност дори не съм сигурна, че 'проблем' е точната дума в случая; напълно реално е да става въпрос за моментно състояние. Все пак може само да спечелиш, ако идеш на психолог. Не с нагласата, че е неотложно и едва ли не той знае всички отговори, разбира се...
Аз бих казала, че трябва да смениш хората край себе си. Както някой преди мен писа, не си на правилното място и съвсем естествено се отегчаваш до смърт. Постави си ултра високи цели и ги следвай неотклонно. Дори така няма гаранция, че ще срещнеш точните приятели, но вероятността е много по-голяма (пък и нагласата винаги да търсиш нещо сигурно неизменно води до разочарование по обясними причини). Още нещо - позволи си да се проваляш без после да се самосриваш с обвинения и притеснение. Рискувай, заложи много, излез от зоната си на комфорт, прави експерименти, изучавай... 'Като не рискуваш нищо, обективно залагаш всичко... и то гарантирано ще ти се изплъзне'.
Бъди точна най-вече пред себе си, останалото все някак ще се нареди .

[AnarchyBoy]

Hayashi - Всичко е субективно, за мен твоят начин на мислене е детски, за теб моят, за трети може и двамата да сме деца, а той за нас да е велик или пък да е още по-голямо дете.
Не мисли, че много ме интересува ти какво мислиш, важното е всеки да си гледа живота и да се справя както може.


//не се заяждам.

[Auriss]

+-чи за paradosou.

Твърде много се вглеждаш в околните и оставяш изводите, които си правиш за тях, да са коректив на твоите стремежи -- или липсата на такива.
Имаш се за умна и възвишена, но до този извод как стигна ? Сравнявайки се с тях. А 'ТЕ' са низки и смешни в твоите очи.

Затова и +-чето за paradosou - развивай се, постави си цели, изгради си собствена ценностна система. Забрави другите и може и да се почувстваш щастлива.

бори се за нещо и изпуска важното. Не следваме мечтите си. Следваме това, което трябва т.е. , което е наложено като норма

И това нямах намерението да пиша, но днес явно съм на кеф - предполагам си виждала из кофата как неколкократно съм си правил ебавки с начина си на живот. Нищо чудно дори познати и приятели да си правят същите - та аз действително излизам от нас веднъж в седмицата, вечерта, за 2-3 часа и колкото да пия някоя и друга бира. Не защото имам сериозни проблеми с общуването, а защото съм си поставил някаква цел - искам да си правя собствени 3д анимации. Абсурдно е до безкрайност, безбожно трудно е, няколко души само са правили нещо такова досега в световен мащаб, но не ми дреме. И иронията е, че сега, почти 2 години по-късно, вече съм доста близо до моментът, в който ще имам всички необходими познания. Преди г/д половин година започнах по-сериозно да се занимавам с анимация, тъй като като най-трудуемката част я оставих за накрая и в момента (най-нескромно) бих могъл да заявя, че съм над нивото на тези от НБУ, които учат това като магистратура и то след 4 годишен курс по компютърна графика, от който завършилите пак нищо не знаят спрямо мен.
Сама се досещаш, че преспокойно бих могъл да си яхна коня и да се взема за мантра небесна. Не ми е минавало и през ума обаче. Толкова по-добре образовани, интелигентни, знаещи и можещи от мен хора има, че не мога да си позволя да пилея време, гледайки надолу. А ти защо го правиш ?

Намери себе си и се развивай ! Само това мога да ти пожелая.

[Ivaaaaa]

Благодаря на всички за хубавите и не чак толкова включвания. Не, че мнението ви е меродавно за мен, хаха. Вече не. Казах, че не искам съвет, защото знам къде се корени проблемът ми, знам какво представлява и знам как да го реша. Друг е въпросът, че може би ммм..не искам. Реших да споделя, защото винаги съм служела за емоционално кошче на другите, което всъщност не ми пречи, а даже ме радва, защото много хора ме търсят, имат ми доверие и ми споделят. Искат съвет от мен и това ми помага по някакъв начин да се сетя, че не съм чак толкова лош човек, че много хора ме смятат за идеалния слушател и ми напомнят, че все още съм едно наивно и невинно момиченце. Повярвайте, много, даже прекалено много съм критична със себе си. Това беше просто една закачка. Неслучайно след всяко такова подмятане има ‘хаха’. Често пъти вечер не съм заспивала от угризения. Имам много изострено чувство за справедливост и когато виждам нередностите покрай мен или още по-лошо..аз да съм направила нещо..както и да е. Получавала съм много удари и разочарования заради тези си качества, но все пак вярвам в доброто начало у хората. Вярно, доброто като понятие е много субективно и относително, но както казвам – мисля си, че все пак има някаква малка частица, колкото грахово зърно, която е универсална и която я има при всеки и разбира се, която се надгражда по различен начин индивидуално, но основата е една и съща. Не разбирам защо се хващате буквално за всяка дума и не усетихте иронията, но не съм длъжна да давам обяснения, нда. Не е лъжа, че гледам надменно на света. Сама го казах. И в това няма нищо пърсънъл към никого. Когато казах, че (казах ли? не ми пука, де) всички са ми безинтересни и безлични имах предвид обкръжението ми ии..близките, а не тълпите. Нима наричам нашите тъпаци, които не ме интересуват? И да, и не. Ама не го тълкувайте повърхностно и буквално. Бъдете над нещата, хаха.
Преминавам през много странен период и преходът при мен е малко труден и болезнен. Сивотата, лицемерието, несправедливостта. Смазват ме. Не знам какво искам и дали изобщо трябва да искам нещо. Де да можех да се нося по течението и да забравя за нещата, които толкова ме тревожат и натъжават. Не ста’а. Най-точната дума, която описва душевното ми състояние е Нищо. Празнота. Нищо не ми доставя удоволствие, Нищо не ми се прави. Всичко ми е по задължение и затова толкова се ‘дивя’ на установения ред…Защото сякаш ме.. задължава и не се чувствам щастлива.
Живея в миналото. Съжалявам и се самосъжалявам, което е още по-жалкото. Обвинявам ту себе си, ту другите за това, което съм пропуснала. Искала съм да стана скиорка..каквато и да е. Нашите не ме взеха насериозно. Винаги са ме бутали там, където не искам. Малка бях, за да ударя по масата и да им кажа ‘Майната ви!’. Последвалата обърквация не съм я усетила доскоро, когато изведнъж дойде време да реша с какво искам да се занимавам след гимназията. Уат да фак? И са..кво? Ами Нищо. И идея си нямам. Ама нали все се опитвам да съм добричка и отзивчива, та да видим дали ще си вкарам автогола с ветеринарната. Другото нещо. Вярвате ли в сродните души? Идеята, че някъде там има някой, който е част от теб и който ще те обича по онзи начин..истинския..досущ като в любовните бози..та, тази идея ме топли /too much пир на платон :Д/. Аз съм човек, който вярва само в това, което е преживял, видял, почувствал. Та, вярвам. Изгубих сродната си душа. Изгубих единственото същество, към което бях истински привързана и с което имах необяснимо силна връзка. И що? От глупост. Не вярвам или по-точно не вярвах във връзките от разстояние. Той замина да учи извън Бегето, а аз преустанових всякакъв контакт с него. Бягах, когато си идваше, бягах, когато ме търсеше. Бягах и бягах. Не вярвам във връзките от разстояние ли? Две години вече не спирам да мисля за него и няма момент, в който да е бил извън главата ми. Всеки ден си говоря с него наум, в мислите си. Идиотско, а? Не ми пука, де. Това не е ли връзка от разстояние?
Та, не ви питам дали, кога и как сте преживели тези състояния. Аз пуснах тема за себе си да си излея душицата. Респект, уважение, а-у? Не бъдете предсказуеми. Не съм заслужила безпочвен хейт.
Всичките натрупани гняв, съжаление, разочарования постепенно се превърнаха в меланхолия или в Нищо. Тъжно е, когато не можеш да почувстваш красотата на заобикалящият те свят. Тъжно е, когато не изпитваш привързаност. Тъжно е, когато всичко ти е монотонно. Тъжно е, когато не изпитваш и най-малките наченки на вълнение и тръпка, страст. Нищото ме прави нещастна. Чувствам, че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.
Искам да обичам, да обичам, да обичам, ама много да обичам.

( :

[LadyDi]

Спокойно, тя е много умна! Вярвай й! Все пак го каза поне 10 пъти! /Умният никога няма да каже, аз съм умен./
Ивенце душа що пак търсиш внимание и се правиш на умна, като е ся ще влязат и другите кофаджии и ще те оакат както всеки път, щото IQ-то ти е ниско за тоо форум.

ще спреш ли да обиждаш?

[Deadlock]

Аз пък, при все че също съм преминала през този период на 15, те разбирам и днес. Стана ми емоционално, защото точно по този начин разсъждавах едно време, направо сякаш аз говоря в твоите постове. И сега още го разбирам и го чувствам понякога, но твърде много съм се заровила в 'необходимите' неща в живота, за да има предишното значение. Не четох внимателно постовете на другите, но съм съгласна с Аурис, че цялата тази енергия от чувстване може да я фокусираш върху това, да градиш, а не върху разрушителното.

[DisappointedDreamer]

+-чи за paradosou.

Твърде много се вглеждаш в околните и оставяш изводите, които си правиш за тях, да са коректив на твоите стремежи -- или липсата на такива.
Имаш се за умна и възвишена, но до този извод как стигна ? Сравнявайки се с тях. А 'ТЕ' са низки и смешни в твоите очи.

Точно това.

И аз минах през такъв период, когато бях на 14-15. Това, което Аурис върши може да звучи налудничево, но го отдалечава от всички и същевременно го изгражда като личност и човек.

Съветът ми е да престанеш да се вглеждаш в околните. Спри да съдиш. Концентрирай се върху себе си; виж какъв дълбок характер от много пластове си и осъзнай, че околните не са кухи лейки, а сбор от много и добри! качества и стремежи.