Мемоарите на една меланхолия

[RagioL]

пак ли си в депресия Иве?
не е за вярване че ти прочетох поста, та тая дума нищо ме подсети за нещо
"В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко го-голем от нищото."

[Ivaaaaa]

пак ли си в депресия Иве?
не е за вярване че ти прочетох поста, та тая дума нищо ме подсети за нещо
"В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко го-голем от нищото."

това, че го прочете комплимент ли ми прави? :Д

иначе.. миси. отдавна не се бях смяла :Д

[RagioL]

това, че го прочете комплимент ли ми прави? :Д

иначе.. миси. отдавна не се бях смяла :Д

Не като комплимент, по скоро като леко пристрастие.
Не изпитвам желание да те принизя, че едва ли не като по чудо съм те забелязал, по- скоро че не чета дълги постове във този форум по принцип.

[Niakoitam]

Понякога много ама страшно много ми се иска хората да имахме една способност.Чрез допир или през мишката ако става въпрос за интернет да можехме взаимно само за няколко минути или за малко по дълъг период от време да си предаваме същността върху друг човек.С нашите преживяни болки-физически и психически,нашият живот,нашите случки,нашите емоции,опасения,страхове, желания и т.н и да го накараме да забрави за своят живот и да мине по нашите стъпки от първо лице без и грам да може да използва в момента своят характер и опит.Тогава мисля,че хората бихме се разбирали много по-добре.Бихме разбирали идеално дори и животните.Защо няма какво да си кривя душата,но и аз понякога трудно успявам да бъда толерантен към проблемите на някой друг представяйки си,че ако аз съм на неговото място и живея неговият живот ще се справя много по-лесно и много по безпроблемно.Знае ли човек обаче ако съм изживял неговият живот от първа ръка дали пък ще съм чак толкова сигурен.Де да можеше.Това щеше да е една наистина готина способност.Не само да разбереш другият от първо лице, а дори и да усещаш болката и страданието,която причиняваш на някого без да искаш или съвсем умишлено.Физическа или психическа.

Deadlock всъщност не съм напълно убеден,че и ти отмяташ всичко с лека ръка и вървиш напред без да спираш.Виждал съм доста такива хора.Привидно силни, а ги блокира нещо,което на мен ми се вижда толкова несъществено.Както казах ако бях изживял техният живот вероятно щеше да е друго,но това не ми пречи да избухвам понякога просто защото ми се ще да им помогна... просто от безсилие,защото усещам ,че друго няма как да направя усещайки колко не съм прав всъщност че избухвам.Затова до голяма степен разбирам и хората,които ми се нервят,защото и сам понякога се нервя на себе си.Но както и да е.Някога в 7ми и 8ми клас бях попаднал в ситуация,в която през главата ми минаваха всякакъв тип самоубийства и убийства.В 9ти клас вече имах нов клас.Задружен.Те ми помогнаха,защитиха ме и ме накара до 12ти клас да се почувствам бая повече човек отколкото се чувствах тогава с бая повече самочувствие оттогава.Пак не чак толкова достатъчно,но доста повече.Със своите си методи просто ме приобщиха към групата си.Без да ги питам,без да ги моля и без да и споделям грам нищо от това,което ме тормози.Сякаш чрез телепатия едвали не разбраха какво ми е и как могат да ми помогнат.И сега страшно ги обичам и уважавам и с нетърпение чакм да дойде всяка година около 15 юни,когато обикновено е сбирката на випуска ми.Как стана? Знам ли...съдба.След края на 2006та обаче пак постепенно все повече и повече нещата започнаха да застояват.Как ще приключат нещата или поне на този етап...нямам си и на идея.Ако вникваме в сънищата поне от не чак толкова отдавна поне доколкото ги разбирам и от разни съновници доста добре.Ако гледаме в реалността в момента...пълна мъгла и тъмна Индия.

Иначе ме накефи каква защита си е изградила Ива само на 19 години.Нея или я придобиваш или ще се самосмачкаш рано или късно от укорителните мнения и погледи на хората.

[golemiq_korab_minava]

.Но както и да е.Някога в 7ми и 8ми клас бях попаднал в ситуация,в която през главата ми минаваха всякакъв тип самоубийства и убийства.В 9ти клас вече имах нов клас.Задружен.Те ми помогнаха,защитиха ме и ме накара до 12ти клас да се почувствам бая повече човек отколкото се чувствах тогава с бая повече самочувствие оттогава.Пак не чак толкова достатъчно,но доста повече.Със своите си методи просто ме приобщиха към групата си.Без да ги питам,без да ги моля и без да и споделям грам нищо от това,което ме тормози.Сякаш чрез телепатия едвали не разбраха какво ми е и как могат да ми помогнат.И сега страшно ги обичам и уважавам и с нетърпение чакм да дойде всяка година около 15 юни,когато обикновено е сбирката на випуска ми.Как стана? Знам ли...съдба.След края на 2006та обаче пак постепенно все повече и повече нещата започнаха да застояват.Как ще приключат нещата или поне на този етап...нямам си и на идея.Ако вникваме в сънищата поне от не чак толкова отдавна поне доколкото ги разбирам и от разни съновници доста добре.Ако гледаме в реалността в момента...пълна мъгла и тъмна Индия.

Добре, а защо гледаш толкова много миналото си?
7 клас и на мен са ми минавали такива моменти , признавам си, но вече отдавна съм забравил.
Какво ми беше тогава ли? Ами бях в ужасен клас, а не можех да се бия. Родителите пък не ме разбираха и само ми се караха. Сами разбирате, ама всичко мина. Сега като си спомням този етап от живота ми, ми минават също и доста положителни случки с приятелите.
След това пък щях да се самоубивам заради нали ,несподелена любов''..
И в крайна сметка с годините спря да ми пука от такива работи и спомени.
НЕ съм АВАТАР за да проникна в теб, за това се чудя на кое казваш по точно мъгла?
Какви сънища, какви съновници?
Не ти трябват, никой не може да ти помогне освен ТИ сам на себе си да си изградиш нова представа за нещата.

[an7raks]

НЕ съм АВАТАР за да проникна в теб

Не е и нужно...

[golemiq_korab_minava]

Не е и нужно...

нужно е! от пръв поглед нищо не се разбира, освен, че е в аадски лошо състояние
вЪпросът е ЗАЩО? И Как да излезе от тва..

само ти може да проникваш в мъжки органи, ясноо.. :д