- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Мемоарите на една меланхолия
^Мда, защото само това са ти изборите, нали? Сам или маска.
Стой си в застоя, тогава. Пропилей живота си.
Всъщност не отричам,че често чувствам живота си в застой.Често ми е и гадно и даже се оплаквам и тук.И когато видя теми подобни на тази наистина ми става тъжничко. Но когато си спомня някои неща,които ме накара да се припомня този разговор някак се вдъхновявам вътрешно и си казвам: "Ебал съм го и у живота! Каквото е писано това ще стане.В крайна сметка така или иначе никой не излиза жив от него".![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Niakoitam, може би донякъде разбирам позицията ти. Да не би случайно и ти да си зодия РАК като мен?![]()
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Перфектното оправдание да се носим по течението, да не полагаме усилия и да се надяваме, че животът ни ще се промени, ако Съдбата/Бог/квото е там реши така.
И това наричаш вдъхновение? Вдъхновението би било стимул да си извадиш главата от пясъка и да си хванеш живота в ръце. Това е пораженческо мислене, отказ да мислиш - съответно работиш - върху проблема, заравяне на главата в пясъка/задника. Как можа да го наречеш вдъхновение?!