Отговор в тема
https://plus.google.com/116656479843...ts/Ecczzf7N7DF
Днес ми изскочи този пост в G+ фийда и се присетих за тази тема (вероятно 'щото четох на @Niakoitam излиянията снощи).
Лесно е да ти кажа колко по-сериозни проблеми си имат хората, но като го видиш току-виж ти щракнало нещо.
понякога имам чувството, че тролишПървоначално написано от Niakoitam
Всъщност не отричам,че често чувствам живота си в застой.Често ми е и гадно и даже се оплаквам и тук.И когато видя теми подобни на тази наистина ми става тъжничко. Но когато си спомня някои неща,които ме накара да се припомня този разговор някак се вдъхновявам вътрешно и си казвам: "Ебал съм го и у живота! Каквото е писано това ще стане.В крайна сметка така или иначе никой не излиза жив от него".
Niakoitam, може би донякъде разбирам позицията ти. Да не би случайно и ти да си зодия РАК като мен?
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Случайно съм точно зодия Рак.Niakoitam, може би донякъде разбирам позицията ти. Да не би случайно и ти да си зодия РАК като мен?
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
драсте, меланхолийке. как си, какво правиш? нема ли лек за твоята пандемия, антидот, а-у? искам да ти кажа да ме заебеш, щото аз те заебах. да се изчукаме взаимно и да си доставим удоволствие. този месец досега беше и ще бъде адски натоварен. това е хубаво, щото няма да имам време да мисля. прекарах учудващо прекрасно празниците с татенцето, бати, чичо, баба. ядохме агнешко подИ асмата. заканих се да спася невинната душичка, но ме пратиха да пазарувам, когато трябваше да свършат работата. така се лъжат малките деца, а аз съм малко момиченценценце. все още съм невинна и чиста. поне ми се иска да вярвам, че съм такава. съзнателно или не не можем да не погледнем в чуждата паничка. толстой е казал: Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“. ех, толстой... ми аз съм си светица в сравнение с мои връснички, а по-малките...те са като извадени от най-извратеното порно. когато разбрах какви ги върши една 16-годишна пикла, направо настръхнах. ужасТно е. потресаващо е. защо трябваше да ми го казват, мамка му! много често си мисля за това и се чувствам зле заради човешката глупост, безразсъдност.., а родителското нехайство..това е най-страшното. паралелно с това (признавам си) се чувствам и добре, сравнявайки се с другите и с тази въпросната. ние - хората - сме жалки същества. успокояваме се с чуждото нещастие и изпитваме облекчение, когато не сме постъпили еди как си и не ни се е случило еди какво си, което пък ме подсеща за филма 23:14. привидно банална , комерсиална и предсказуема американска боза, но няколко седмици след като съм го изгледала, продължавам да си мисля за него. до какво стигнах. един от законите на физиката е (не помня вече кой), че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. това е заложено в мовието. иска ми се да вярвам в това, наистина. обаче съм мн скептична. има и бол песнички с такава идея: джъстинчо - what goes around comes back around, емануелчето - всичко се връща и тн. ама не вярвам. това го казват ората, които искат да се подкрепят по некъв начин, да си вдъхнат малко куражец, да се утешат с едно клише. МРАЗЯ КЛИШЕТА! другото нещо от това филмче. НЕ ИСКАМ ДА УМРА НЕЛЕПО. не искам да ме блъсне кола, не искам да ми падне саксия на главата, минавайки под някой блок. вярно, такава смърт е по-добра заради тва, че не е бавна и мъчителна, но НЕМА ДВЕ ДОБРИ! атеистка съм. вярвам, че животът е тук и сега, никъде другаде и никога отново. имала съм огромния късмет точно определена гамета сперматозоид и точно определена гамета яйцеклетка да се срещнат в новогодишната нощ, когато са ме забъркали нашите и да направят тази прекрасна зигота ;3. само заради това трябва да се чувствам късметлийка. ами другите екстри и плюсчита, които имам, хаха? ще стана оптимистка! лека-полека. стига с тези черни мисли, меланхолийке. знаеш, обичам те. ти ме превърна в човек, който харесвам. благодарение на теб изпитах оргазмени чувства, колкото и болезнени да бяха в повечето случаи. ще ми бъде мъчно за теб, но мисля, че е време да си ходиш. доста време ме измъчвА. нали знаеш песента: '..няма не искам, няма недей..'. чувствам се претръпнала и почти излекувана. мисля, че знам къде да се фокусирам - любовта. понякога се чувствам малка и незначителна на фона на цялата тази безмерност. мисля, че нашите любовни страсти и копнежи са смешни и глупави сред този химермегагигантизъм. ама..ко да прая. трябва да си направя живота удобен и по-малко болезнен, нищо че винаги ще го чувствам фалшив. трябва да се вкопча в любовта и настоящето, за да забравя въпросите, чийто отговор никога няма да получа. трябва да съм продуктивен човек, да изкарвам пари..така трябва..да живея по определена хронология, да се чувствам като в дежа ву. наситих се. хакуна матата! чал!
Перфектното оправдание да се носим по течението, да не полагаме усилия и да се надяваме, че животът ни ще се промени, ако Съдбата/Бог/квото е там реши така."Каквото е писано това ще стане.".
И това наричаш вдъхновение? Вдъхновението би било стимул да си извадиш главата от пясъка и да си хванеш живота в ръце. Това е пораженческо мислене, отказ да мислиш - съответно работиш - върху проблема, заравяне на главата в пясъка/задника. Как можа да го наречеш вдъхновение?!
третият закон на нютон
:О
Не знам какво точно обсъждате, ама не всички неща в живота зависят от нас. Понякога се изисква (поне) втори човек.
Да си в непрестанна позиция на бета версия не е много по-добра опция.
псевдо-интелигенти
тази тема е ужасно наситена с много заблудени и глупави хора
<a><img></a>
и ти дойде да допринесеш за подсилване на наситеността?
бала ли съм го
пък и тоа е физик, начи е закон на физиката, а не съм длъжна да знам кой
ще почнеш да си даваш сметка,малко по малко,колко си зле
<a><img></a>
Ами приеми,че хората сме различни.Едни понякога се носят по течението, а други се опитват да се заблуждават колко всъщност са велики и как целият им живот зависи само и единствено от тях и те си го градят.Ама без ограничения,без страхове.Ако нещо им пречи просто го премазват.Целта оправдава средствата нали така? Няма начин нищо да ги спира понеже иначе ще излезе,че са си завряли главата в задника.Ами аз пък не вярвам,че хората са толкова велики,че да определят баш напълно съдбата си. И отново един съвсем дребен и видимо с нищо не отнасящ се по темата пример,който сега ми е на главата та затова се и сещам за него.Ето споделям съм в темата в споделете например за това,че преди известно време ми излезнаха ечемици дето не заздравяха каквото и да се направи.И аз какво мога да направя.След два дни трябва да се режат.Как да го предотвратя това.Всъщност имам избор.Може да ходя да ми ги махнат, а може и да не ходя.Не са чак такъв проблем.Виж обаче ако ми покриваха очите или операцията беше за нещо,от което зависи животът ми,което пак по никакъв начин нямаше как да предотвратя трябваше задължително да се направи,защото иначе последиците са ясни.В общи линии се отклоних от темата и не знам дали ще ме разбереш особено
А а а кажи им го на хората дето не са попадали в дадена ситуация или мислят,че всеки човек е правен по калъп и ще се справи почти минимум като него със ситуацията каквото и да е преживял.
Та Пантерке ако го погледнем метафорично ако опре ножа до кокала дотолкова,че да се стигне до животоспасяващата операция може и някак да се справя или...просто да умра.В момента съм на избора за операцията на ечемик.А реално и тази операция ако нямаше кой да ме хване за ушите да я направя (в случая по-малко баща ми и повече лекарката) най-вероятно щях да си седя така дълго време.Както и ваденето ми на един зъб отне години размисли и много увещания.Имам и една като цяло незабележима корекция на едното око,която трябва да се направи,но е сложна(около час) и трябва малко повече време за заздравяне след това,а е предимно естетична,но за нея колкото и да ме убеждаваха съм я сложил поне на тоя етап на заден план.
Та в живота има решения,които човек може да вземе веднага,такива,за които трябва да се поколебае даже и да му помагат други и такива,дето оставя на заден план въпреки желанието за помощ от другите.Като добавим и факта,че аз не съм изобщо от решителните хора и неяснотата ме плаши вече картинката се оформя напълно
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Пак се оправдаваш и се опитваш да изкараш тези, които сме по-малко колебаещи се жестоки, за да оправдаеш собствената си слабост.
Не, не съм от тези, за които целта оправдава средствата на всяка цена. Има неща, които ме спират. Има неща, за които се колебая. Ама именно те определят колко силен човек си.
Ама са по-сериозни от някакви си ечемици. В смисъл... сериозен ли си?! Как не те е срам от някви смешни ечемици да стигаш до размисли за живота?
- Махаха ми нокът, когато бях на 5. Със забиване на 5 игли в пръста на 5-годишно детенце и издърпване на нокътя с клещи. Докато бременната ми майка гледаше.
- В 6-ти клас минах през две пълни упойки в рамките на час.
- В 11-ти клас ми вадиха сливици. Е, това е било първият и последният път, в който буквално съм ревала от болка, защото обезболяващите, предвидени да се взимат на всеки 12 часа, спираха да действат след 7-8. И майка ми отново гледаше и плачеше с мен, защото нямаше какво да направи.
- На приятеля ми наскоро му извадиха два мъдреца наведнъж.
- Наскоро гледах как едно момче го шиха без упойка. Вярно, сам пожела, вярно, само едно шевченце беше, обаче ми стана лошо. В момента, в който лекарят извади иглата - моментално ми падна кръвното, черно петно, едвам излязох от стаята и съм сигурна, че вървях на зигзаг. Представи си какво разочарование е за някого, който е искал да бъде лекар... и то хирург. Трябваше ли да седна да мисля за невъзможността да си осъществя далеч не толкова детската мечта? Да мина през снощния си сън; приятел, който е лекар и когото не съм виждала от 2 години; за да стигна до какво ще закусвам утре?
Не. Защото от подобни мисли... пардон, мисловни диарии, няма смисъл.
На фона на всички тези неща не се ли чувстваш някак... виновен, някак жалко, че се оплакваш за пълни глупости? Все едно да седна да мрънкам и да водя драматични мисловни монолози на тема "Защо забравих да си купя шоколад и сега в 12 часа ми се яде, ама нямам", докато има деца по света, които са виждали месо два пъти в живота си, камо ли шоколад. Същото е.
И да - нищо не можеш да направиш, за да предотвратиш появата на ечемици (проблема). Но можеш да направиш много, за да се СПРАВИШ с него. И именно самообладанието, с което го правиш, те определя като човек. Затова те плаши неяснотата - не можеш да действаш ефективно и под напрежение. Искаш нещата да си вървят кротко и спокойно и от теб да не се иска да поемаш рискове и отговорности. Да, има всякакви хора, не само такива като теб и такива, за които "целта оправдава средствата". За не знам кой път - ама нещата рядко са черно-бели. Никога няма да станеш невероятно решителен и дързък, но поне можеш да работиш в тая насока, за да постигнеш прогрес и такива дреболии да не те стряскат.
Щото извинявай, ама когато става дума за физическо здраве, дори няма нужда да теглиш плюсове и минуси. Имаш нужда от операция - правиш я. Много сложно!
Да не ти дава Господ наистина да претегляш плюсове и минуси и да взимаш сложно решение, че не те виждам.
Последно редактирано от PinkPan7her : 05-07-2014 на 09:29
От нас зависи как възприемаш ситуацията и как ще я оцветиш, но да твърдиш , че всичко зависи само от теб е нелепо. Както най-големите умове са стигнали до заключението , че индивидът е незначителен , което е възможно най-успокоителната мисъл за едни , но и най-големият кошмар за други ( въпрос за самосъзнание и его ) . Ето една красива мисъл на Айнщайн
“the scientist's religious feeling takes the form of a rapturous amazement at the harmony of natural law, which reveals an intelligence of such superiority that, compared with it, all the systematic thinking and acting of human beings is utterly insignificant reflection. This feeling is the guiding principle of his life and work, in so far as he succeeds in keeping himself from the shackles of selfish desire. It is beyond question closely akin to that which has possessed the religious geniuses of all ages.”
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Най-трудните решения са такива, които обикновено се взимат веднага или в съвсем кратък период от време. Ако го мисля 2 седмици дали да отида на зъболекар при положение, че ме боли, значи не ме боли достатъчно. Но не вярвам да има чак такава висша форма на мазохизъм. Един сериозен човек винаги може да претегли плюсове и минуси на момента и да реши какво да прави.
Не всичко зависи от теб, но да чакаш някой друг да ти взима решенията и да претегля вместо теб е мисленето на 10-годишните.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
В грешка си.Никой не се опитвам да изкарам жесток.Вие просто се опитвате да помогнете по някакъв начин.А това.че има неща,които те спират на мен ми е пределно ясно дори и да решиш да ми обясниш как като танк минаваш през всичко.
А ако ще си мерим пишките със заболявания имам по-големи козове от теб
Правили са ми двучасова операция на очите,след която дълго време се възастовявах.Но не да ми подкастрят два мускула както сега искат,а по 4те на две очи.Лекували са ме от бронхпневмония като 8 от 16 болезнени мускулни инжекции са ми били в краката.два пъти са ми гипсирали ръката като един път са ми я намествали на живо,три пъти са ми вадили нокти на палците на краката като третият път беше и на двата пръстта,поправяли са ми счупена челюст на две места и т.н. и т.н. Така че няма какво да си мерим кой какво е преживял.И местни и пълни упойки съм виждал почти всякакви и почти навсякъде.И това не ме кара на размисли за живота, а просто ти давам метафори.Аз постоянно си размишлявам на нещата от живота.От моя или нечии друг опит.Никъде не твърдя че съм кой знае колко силен.Но пък като се замисля може и да не съм толкова слаб щом не съм се хвърлил отнякъде вече.А това за снощният сън...по-добре си замълчи.Кой каквото го влече.Не може да споделям само и единствено твоите интереси. Иначе да не си говорим за шоколада и месото,че ти понякога се оплакваш как еди кой си какви дрехи носил и как си била ходила еди си в какви богаташки места и какъв готин стил си имала нищо,че в Африка хората не знаят какво са дрехи.Пак казвам приеми,че има такива и такива хора.А колко сложни решения съм взел няма как да знаеш.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
[QUOTE=PinkPan7her;11083182]Пак се оправдаваш и се опитваш да изкараш тези, които сме по-малко колебаещи се жестоки, за да оправдаеш собствената си слабост.
Не, не съм от тези, за които целта оправдава средствата на всяка цена. Има неща, които ме спират. Има неща, за които се колебая. Ама именно те определят колко силен човек си.
Ама са по-сериозни от някакви си ечемици. В смисъл... сериозен ли си?! Как не те е срам от някви смешни ечемици да стигаш до размисли за живота?
- Махаха ми нокът, когато бях на 5. Със забиване на 5 игли в пръста на 5-годишно детенце и издърпване на нокътя с клещи. Докато бременната ми майка гледаше.
- В 6-ти клас минах през две пълни упойки в рамките на час.
- В 11-ти клас ми вадиха сливици. Е, това е било първият и последният път, в който буквално съм ревала от болка, защото обезболяващите, предвидени да се взимат на всеки 12 часа, спираха да действат след 7-8. И майка ми отново гледаше и плачеше с мен, защото нямаше какво да направи.
- На приятеля ми наскоро му извадиха два мъдреца наведнъж.
- Наскоро гледах как едно момче го шиха без упойка.[QUOTE=PinkPan7her;11083182]
------------
Състезание по превъзмогване на болки ли правим ? :Д
Аз пък не ходя да ми вадят зъб и др. подобни не заради болката, ми щото адски ме мързи.
Иначе кво яко беше след операцията на апандисит, всеки трябва да се наслади поне веднъж в живота на някаква по-голяма раничка.
Понякога можеш да не си толкова "наперена". Никога не знаеш дали няма да ти дойдат тези неща и на твойта глава, а повярвай ми, като ти дойдат, започваш да се променяш. Тия примерчета от твоя живот с какво помагат на въпросния човек ? Не мислиш ли, че има разлика между дете и голям човек ? Децата нямат страх и не знаят какво може да се случи. Отчасти съм съгласен, че само се оправдава и т.н., ама и ти можеш понякога за разнообразие да не се правиш на голяма работа.
Предполагам. На база това, което виждам, а именно, че се колебаеш за дреболии.
И пак не загряваш смисъла, не загряваш защо ти ги написах тия неща. Не се меря с теб! Казвам, че това са незначителни дребни физически проблеми. Има хора с толкова по-големи! Хора с наистина сериозни заболявания или недъзи, които всеки ден стават с мисълта, че са непълноценни. Не се ли чувстваш неблагодарен, че на тоя фон седиш и от седмици мрънкаш за ечемици?!
Аз в такива моменти си бия два шамара и си казвам "Я се стегни, пикло вчерашна".
Ама щом си рекъл, ще се мерим. Късметлийка съм, че съм родена нормална. Лекарите са казвали, че ще се родя с напълно нормален разсъдък, но сериозни физически недъзи. Късметлийка съм от ден първи на тая планета. Имам/Имах шум на сърцето. Предпоставки за детски ревматизъм. Перманентно ниско кръвно. Черни петна всеки ден. Кръвоизливи от носа през лятото - два пъти на ден.
Нали...
НИЩО НЕ Е. Защото съм нормална, в края на краищата. Сещам се за тия неща в момента, за да ги дам за пример. Не желая съжаления, не желая мерене на пишки с никого. Не ги мисля дори, не живея с "Ами ако...". Използвам малките препятствия като тренировка за големите. И е доста печеливша стратегия. А отдавна вече не съм на акъла, на който бях преди, когато не се замислях. Сега анализирам и преценям, не оставай с впечатлението, че просто се хвърлям и каквото стане. Така е лесно, така всеки може. Идеята е, че след премислянето и преценянето идва моментът, в който трябва да действаш. И паузата между тия два момента следва да е правопропорционална на проблема. Малък проблем - малка пауза. That simple. Ясно ми е, че не ти идва отвътре. Но се надявам да теб да ти е ясно, че трябва да работиш върху това.
И аз ти казвам, да приемеш, че има всякакви хора. Лично аз за себе си (както ти казах и в другата тема) не приемам мрънкания на някого, при положение, че той сам не иска да си помогне.
Оп,оп,оп започва да набарваш проблема.А защо не ми идва отвътре? Заради неспоменати и споменатите вече факти. А и не знам колко ще е достоверно за деб,но раците обичаме като цяло спокойствието и уюта.А когато например в училището ми идваше отвътре да ме радва Биологията и особено Анатомията си изкарва само 6тици. Веднъж се излигавих и изкарах 4ка за първият срок.Това така ме мотивира,че си скъсах гъза и вторият срок изкарах 6.Та като ме видя учителят колко съм мотивиран ми писа 6 и за годината. Е, по Химия колкото и да си скъсвах гъза за да изкарах по-висока отценка и колкото и да имах силното желание за това се получаваше просто някакво напъване и колкото и да се стараех трудно успявах да вържа 4 особено пък на Биохимия.Та в общи линии и в живота е така.
Ааааа значи стигаме до извода,че човек сам трябва да си помогне.И тогава автоматично се връщаме пак на старата тема с теб защо пък е нужно да споделям на близките ми като така и така сам трябва да си се справя освен ако не ща просто да ми поолекне малко и да падна достатъчно в очите им.Ама пък нямало да съм толкова близък с тях ако не го правя.Големо пък важно.Относно онази тема тя е за мрънкания.Всеки може да си мрънка колкото си има желание и никой не е длъжен да го чете.Може да даде съвет ако иска и до толкова.В някои форуми може и да го блокира и изобщо да не му вижда мненията. Но чак пък да си нарушава цялата душевна хармония няма смисъл,.Не мислиш ли?
Последно редактирано от Niakoitam : 05-07-2014 на 12:38
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Инка нали знаеш че болката и проблемите на конкретен човек са си големи и страшни за самият него .Искам да кажа неговите проблеми може да не са нещо особено за теб или за мен но са такива за самият Някойтам .
За останалото си права че въпросният потребител наистина се лигави .
Ама защо си мислиш, че не разбирам "мрънкането с цел да ти олекне"?
И да, тези, които наричаш приятелш, би следвало да знаят какво ти е на душата. Може би не споделяш, защото знаеш, че след мрънкането (което изразява недоволство от нещо) би следвало да има и действие (за да разрешиш проблема и да спреш недоволството), а не си готов за него. Лично аз поне затова не бих споделила - защото ако само мрънкам, значи съм изгубила времето на въпросния приятел. Значи съм недостойна да ми отделя време. Дали и при теб е така?
Аз лично съм избрала да съм продуктивна - мрънкам си, ближа си раните, искам съвет и гледна точка и действам. Предлагал същото и на приятелите си и смея да твърдя, че съм страхотен приятел
Готова съм да помогна винаги и явно и разни познати го усещат, защото се случва ни толкова близки хора да ми искат съвет, винаги подхождам с внимание. Обаче като стоят и ми мрънкат, аз се потапям в проблема, давам емоция и време и ако накрая няма резултат...къде е смисълът?
Преди време в друга тема, в друг контекст постнах едно стихотворение на Хорхе Букай, ако помниш.
Твоето приятелство не се измерва в т'ва, че ще ги кАчиш на гръб, ще им даваш отговори на готово, ще ги мотивираш и едва ли не ще им живееш живота. Т'ва, че ти от странична гледна точка, виждаш как нещата се решават с едно мигване на окото, не означава, че другият който не го вижда е по-слаб от теб. Не ти е работа да даваш нещо на готово. Ако си истинска приятелка, ще искаш да си до този човек, докато извървява пътя до т'ва, да намери решението толкова лесно, колкото и ти (като емоционално неангажирана в случая).
По принцип и аз мразя пасивността.
И ти имаш болно място...
Миналата годни едва не орева орталъка, че си нямала късмет с родното място и дълго време не можеше да възприемеш защо е това наказание.
В тоя форум всеки се мисли за прав.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
