Мемоарите на една меланхолия

**Ivaaaaa** · 06-06-2014, 21:52

Първоначално написано от NissaN

От прочетеното не разбрах нищо.Обясни като на абдал та да могат и другите да разберат.

абе ти що само ми ъпваш темите?
миси, стана ми мило да се чета отново ;д

**Ivaaaaa** · 06-07-2014, 08:42

драсти, пак съм аз. преминах в нов стадии меланхолия. не мога да обобщя в една дума. може би най-близката е неболезнена. да, пак не съм щастлива и удовлетворена, но поне вече не се чувствам толкова нещастна от този факт. както и да е. понеже съм в раздел Любов, меланхолийке, искам да ти споделя любовните си терзания. някак не вярвам, че някое същество може да ме хареса...отвътре. да, да, да, имам комплекс за малоценност в тва отношение. сега като се замисля, това се потвърждава от неспирните ми опити да се доказвам, суетата и максимализма. не искам да харесват само обвивката. за мен винаги много по-важна е била емоцията. отчаяно се нуждая от емоционална близост. като просяк на улицата. не каквато и да е и не от когото и да е, а от моя башерт. да меланхолийке, знам че звучи несериозно, но знам, че съществува. повярвай ми, знам.
искам да правя секс. не, не просто секс, искам да правя любов. искам да почувствам потъмнелия поглед върху себе си, да чуя дрезгавината на гласа, да следвам ритъма на дишането... искам любов, мамка му. мога да бъда с толкова красиво отвътре и отвън същество, ала вместо това се вкопчих в идеала. в някогашния и далечен Мистър Перфектен. съвестта не ми позволява да си играя с него. веднъж си поиграх...мразя се. не съм хедонистична кучка, мамка му. знам, че не съм. трябва да се изясним най-после. не мога повече така. трябва да живея.

anonymous708973 · 06-07-2014, 15:11

Първоначално написано от Ivaaaaa

искам да почувствам потъмнелия поглед върху себе си, да чуя дрезгавината на гласа, да следвам ритъма на дишането...

Това, което описа, е пример за страхотен секс, който няма нищо общо с любов.
Ако пуснеш идеята за идеалния, може и да се получи.

**golemiq_korab_minava** · 06-07-2014, 15:36

Първоначално написано от PinkPan7her

Това, което описа, е пример за страхотен секс, който няма нищо общо с любов.
Ако пуснеш идеята за идеалния, може и да се получи.

е то любоффта е чист секс
другото е секс без чувства - демокрацията. ;д

Ивче. Постарай са да не изпитваш щастие само в тва дето го описа.. то като дойде човека, ще дойде, ама не трябва да си със затворени очи за нежелателното.

**DoubleDMG** · 06-07-2014, 15:58

ти да не си пушила ве кидо? Ти луда ли си да го изчета цялото,след като спах 4 часа,за да мога да играя 1 игра all night?

**Ivaaaaa** · 06-11-2014, 20:01

драсти, меланхолийке. отново идвам да помрънкам. като за начало днес изядох сладолед в промишлени количества. срам ме е.
'в началото бе словото, но ти мълчиш като риба, шаран такъв'. постоянно отекват в съзнанието ми тези толкова верни думи. да, определено този филм на тарковски ми стана фаворит сред неговите шедьоври. толкова много истини и толкова много размисли близки до моите. александър и разговорът с пощальона.. ще си запаметя някои цитати.

'само ме избави от този отвратителен, животински страх'.

'ако ден след ден, винаги по едно и също време, се повтаря едно и също действие подобно на ритуал. постоянно, систематически, всеки ден в едно и също време, то светът ще се промени. може например да се събуждаш сутрин, да ставаш точно в седем, да си вземеш душ, да си налееш вода от чешмата и да я изливаш в тоалетната. само това.'

'просто не трябва толкова да се разстройваш. не трябва да се измъчваш по всякакъв повод. не трябва всеки път да очакваш най-лошото. това е главното. не трябва нищо да очакваш. всички ние очакваме нещо. ето аз например.целият ми живот мина в очакване на нещо. на практика през целия си живот съм се чувствал, сякаш се намирам на гарата, в чакалнята и винаги съм чувствал, че всичко, което ми се случва, това не е истинският ми живот, а само продължаващо очакване. очакване на нещо истинско, на нещо важно. понякога в главата ми нахлуват съвсем глупави мисли...от сорта на вечното възвръщане. ние живеем, преживявайки нашите възходи и падения. надяваме се. очакваме нещо си. надяваме се и губим надежда. приближаваме се към смъртта и накрая умираме и се раждаме, но нищо не помним. и всичко се повтаря отначало, начисто. не, не точно буквално като предишния път, а мъничко, съвсем мъничко по-различно. но все така безнадеждно...и ние не знаем защо. в действителност всичко си е същото. буквално същото. както се казва: следващото представление на същия спектакъл. ако зависеше от мен, аз сигурно бих повторил всичко както си е било.'

'ти наистина ли смяташ, че човечеството е в състояние да измисли универсална схема? абсолютен закон? абсолютна истина? та това е все едно да създадеш нова вселена! да станеш създател!'

'грешно ни е устроен света, грешно ни е устроен света' не спираше да повтаря. аз също много пъти съм го казвала. ама не става така. такива дървени философи като мен - бол. дела трябват, а не думи, както е казал един достоен човечец. с какво допринасям аз за промяната? какво съм свършила? чувствам се толкова неудовлетворена и нищожна жалка егоистка, чеее... ядосвам се вътрешно. самоизяждам се. защо трябва да е толкова трудно?! тази безмерност ме плаши. защо се чувствам толкова единствена? и не, повърхностни индивиди такива, нямам предвид това колко съм уникална, чаровна, красива, умна и тн. чувствам се самотна в живота си досега и настоящето. това, че ще умра и изчезна завинаги обезсмисля всичко и желанието ми да се привържа и обвържа емоционално се изпарява. чувствам се много, много малка. страх ме е. страх ме е да не пропусна важното. дори не знам кое е важното...

**an7raks** · 06-11-2014, 20:42

Как ти се занимава да пишеш за някакви лични работи в публичен форум?

**Ivaaaaa** · 06-11-2014, 20:58

много е просто - анонимна съм, а и принципно не си водя дневници и някви такива, та споделянето освобождава малко или много. пък и след време ще мога да видя през какви периоди съм минала ;д.

**golemiq_korab_minava** · 06-11-2014, 21:01

аз па знам от къде си и ща проследа по айти адреса и ме очаквай като загасиш лампите :Д

**Ivaaaaa** · 06-11-2014, 21:03

айпи*
аре не спамете тук, плс
къш

**golemiq_korab_minava** · 06-11-2014, 21:10

http://vbox7.com/play:05fca01355&start=2

**Ospi** · 06-12-2014, 10:15

Леле какво голямо его имаш... Добре, ти като се мислиш за умна или каквато и да е, всъщност можеш ли да го кажеш от сърце? Вярваш ли си? Какво казва вътрешния ти глас за теб?
Значи никой не те спира да вървиш свой път, ала това идва с отговорности и няма да е лесно. Празнотата трябва ти да я оправиш сама, открии себе си, докажи се на себе си, абе гледай себе си сега. Другите не са важни, един ден ще ги гледаш със съжаление. И аз минах през това, знаеш ли...

Edit: Където имаш комплекс за малоценност, там трябва да си се докажеш. В момента търсиш себе си

**an7raks** · 06-12-2014, 11:29

Първоначално написано от Ivaaaaa

аре не спамете тук, плс
къш

Кажи вълшебната думичка на български и без съкращения, плс!

**Ivaaaaa** · 12-20-2014, 17:52

въй, пак съм аз, меланхолийке, търсех доказателство, че съм се променила и ето. не бих казала, че мисля по много по-различен начин, но ъгълът, през който сега гледам нещата се е преместил с 5 градуса например.
отново разочарована, нещастна и самотна. осъзнах, че единствената сигурна почва, която имах под краката си, вече съвсем не е такава. 'сложете розовите очила, деца' казваше едно човече. дотолкова бях свикнала с този розовеещ образ, че когато ми откраднаха очилата, светът се стовари върху мен с цялата си грозна сивота.
не съм спала, имам сенки под очите, умът ми е размътен, не съм в кондиция. чувствам се ужасно. дори не мога да му се сърдя. не мога да очаквам да си остане завинаги онова прекрасно хлапе, в което съм се влюбила и чийто образ идеализирах и търсех във всеки друг. разочарование. той.., къде е той? защо е толкова нахъсан и амбициран, и студен. не, не това са думите, но в момента не мога да ги назова. колко съм глупава, наивна, жалка. може би не трябва да съм толкова черногледа. може би трябва да се радвам, че той е бил част от живота ми и ми е дал толкова хубави моменти. уф, пак започвам да пледирам в негова полза. противореча си, самоизяждам се. време е да затворя тази страница /макар, че не си вярвам/, както се пее в песента на 30 seconds to mars: 'come break me down. bury me, bury me. i am finished with you.'
както и да е.
днес се почувствах много странно. стоях на спирката и чаках автобуса. за момент, за някаква си част от секундата, сякаш излязох от собственото си тяло и се огледах. видях се да стоя на спирката, вършейки може би вече механично...нещата, които си върша всеки ден. рутината ме завладя. видях едно намусено момиче с празен поглед насочен в градивните частици на софийския въздух. аз бях като останалите. много пъти съм си запълвала времето с разни измишльотини за непознатите: 'този господин със посивялата коса и черното палто е художник. влюбил се е, когато бил студент в туркиня, която родителите му не одобряваха поради етнически причини. избягали и се оженили тайно и имат 2 деца. не могъл да завърши образованието си, но е станал много успешен. онова чернокосо момиче пък е малтретирано. видът й е показателен колко мрачна и затворена е в себе си. веднъж опитала да се самоубие...' и тн и тн. с толкова много невидими истории се сблъсквам всеки ден. всеки прикрива нещо в себе си - някои монотонна песен на мадона /да, не я харесвам/, други сюжет достоен за роман или разказ на достоевски. а аз? е, предстои да разберем.

**sunflower132** · 12-21-2014, 08:31

Здравей,
Последните няколко месеца, може би година, изпадам в периоди на депресия. Постоянно си набивам в главата какви ли не глупости относно себе си, питам се какъв е смисълът на живота и всякакви екзистенциални въпроси. Често се лутам в това какъв е моят път, каква е моята цел...и т.н. Но човек не трябва да се оставя на меланхолията да го обземе, защото в един момент наистина ще се погуби. Трябва да опознаеш себе си, вътрешните си механизми и да поемеш отговорност за себе си, защото ти си всичко, което имаш. Колкото и да е трудно, човек трябва да излезе от дупката, защото дните просто си минават в едно чудене и бездействие, в никакво развитiе. За себе си открих или по-скоро още повече затвърдих убеждението си, че трябва просто да се развиваш, в каквото и да е....в личността си, таланта си, спорт, та дори и начина, по който си изглаждаш ризата или готвиш нещо....просто така, всеки ден си поставяш малки цели.. и осъществяването на малките цели ти дава увереност, че ще се справиш и с най-големите си мечти.
"Rule your mind or it will rule you"
Budha
И едно прекрасно стихотворение:

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.

**Ivaaaaa** · 05-20-2017, 19:29

Оле, тази тема е епик. Какво сладко и глупаво дете съм била (писано е в края на гимназията) и как не съм се променила грам в емоционално отношение, днес съм само по-обрана.