Колко познато ми звучат огромна част от нещата дето написа.Все едно за мен за писани.Даже и за този етап от живота ми.Има обаче една съществена разлика.Ти скоро завършваш,животът тепърва е пред теб, а аз съм вече на 28 години без 2 месеца и половина.Не че съм предъртял,но едно са 19 години, а съвсем друго 28. И както каза имам чувството, "че животът ми се изплъзва. Изтича на равномерни количества от пръстите ми тоолкова бавно. Всичко е бавно.",впрочем сякаш бързо се изнизва, а изобщо не намирам силите да променя това.Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.