Тоя страх от промяна в последствие се превръща в застой - на абсолютно всякакво ниво. Промяната не винаги е еквивалент на нещо лошо. Промяната е нужна и неизбежна, и затова трябва да бъде широко посрещната, като от нея се извлече най-доброто, което после използваш за научаване и реализиране/постигане = живеене.

Иначе, ставаш на 28 години и биваш тъпкан от всички.