Цитирай Първоначално написано от Niakoitam Виж мнението
.Но както и да е.Някога в 7ми и 8ми клас бях попаднал в ситуация,в която през главата ми минаваха всякакъв тип самоубийства и убийства.В 9ти клас вече имах нов клас.Задружен.Те ми помогнаха,защитиха ме и ме накара до 12ти клас да се почувствам бая повече човек отколкото се чувствах тогава с бая повече самочувствие оттогава.Пак не чак толкова достатъчно,но доста повече.Със своите си методи просто ме приобщиха към групата си.Без да ги питам,без да ги моля и без да и споделям грам нищо от това,което ме тормози.Сякаш чрез телепатия едвали не разбраха какво ми е и как могат да ми помогнат.И сега страшно ги обичам и уважавам и с нетърпение чакм да дойде всяка година около 15 юни,когато обикновено е сбирката на випуска ми.Как стана? Знам ли...съдба.След края на 2006та обаче пак постепенно все повече и повече нещата започнаха да застояват.Как ще приключат нещата или поне на този етап...нямам си и на идея.Ако вникваме в сънищата поне от не чак толкова отдавна поне доколкото ги разбирам и от разни съновници доста добре.Ако гледаме в реалността в момента...пълна мъгла и тъмна Индия.
Добре, а защо гледаш толкова много миналото си?
7 клас и на мен са ми минавали такива моменти , признавам си, но вече отдавна съм забравил.
Какво ми беше тогава ли? Ами бях в ужасен клас, а не можех да се бия. Родителите пък не ме разбираха и само ми се караха. Сами разбирате, ама всичко мина. Сега като си спомням този етап от живота ми, ми минават също и доста положителни случки с приятелите.
След това пък щях да се самоубивам заради нали ,несподелена любов''..
И в крайна сметка с годините спря да ми пука от такива работи и спомени.
НЕ съм АВАТАР за да проникна в теб, за това се чудя на кое казваш по точно мъгла?
Какви сънища, какви съновници?
Не ти трябват, никой не може да ти помогне освен ТИ сам на себе си да си изградиш нова представа за нещата.