Цитирай Първоначално написано от Niakoitam Виж мнението
А колко сложни решения съм взел няма как да знаеш.
Предполагам. На база това, което виждам, а именно, че се колебаеш за дреболии.

И пак не загряваш смисъла, не загряваш защо ти ги написах тия неща. Не се меря с теб! Казвам, че това са незначителни дребни физически проблеми. Има хора с толкова по-големи! Хора с наистина сериозни заболявания или недъзи, които всеки ден стават с мисълта, че са непълноценни. Не се ли чувстваш неблагодарен, че на тоя фон седиш и от седмици мрънкаш за ечемици?!
Аз в такива моменти си бия два шамара и си казвам "Я се стегни, пикло вчерашна".

Ама щом си рекъл, ще се мерим. Късметлийка съм, че съм родена нормална. Лекарите са казвали, че ще се родя с напълно нормален разсъдък, но сериозни физически недъзи. Късметлийка съм от ден първи на тая планета. Имам/Имах шум на сърцето. Предпоставки за детски ревматизъм. Перманентно ниско кръвно. Черни петна всеки ден. Кръвоизливи от носа през лятото - два пъти на ден.
Нали...

НИЩО НЕ Е. Защото съм нормална, в края на краищата. Сещам се за тия неща в момента, за да ги дам за пример. Не желая съжаления, не желая мерене на пишки с никого. Не ги мисля дори, не живея с "Ами ако...". Използвам малките препятствия като тренировка за големите. И е доста печеливша стратегия. А отдавна вече не съм на акъла, на който бях преди, когато не се замислях. Сега анализирам и преценям, не оставай с впечатлението, че просто се хвърлям и каквото стане. Така е лесно, така всеки може. Идеята е, че след премислянето и преценянето идва моментът, в който трябва да действаш. И паузата между тия два момента следва да е правопропорционална на проблема. Малък проблем - малка пауза. That simple. Ясно ми е, че не ти идва отвътре. Но се надявам да теб да ти е ясно, че трябва да работиш върху това.

И аз ти казвам, да приемеш, че има всякакви хора. Лично аз за себе си (както ти казах и в другата тема) не приемам мрънкания на някого, при положение, че той сам не иска да си помогне.