Мемоарите на една меланхолия

[Ospi]

Леле какво голямо его имаш... Добре, ти като се мислиш за умна или каквато и да е, всъщност можеш ли да го кажеш от сърце? Вярваш ли си? Какво казва вътрешния ти глас за теб?
Значи никой не те спира да вървиш свой път, ала това идва с отговорности и няма да е лесно. Празнотата трябва ти да я оправиш сама, открии себе си, докажи се на себе си, абе гледай себе си сега. Другите не са важни, един ден ще ги гледаш със съжаление. И аз минах през това, знаеш ли...

Edit: Където имаш комплекс за малоценност, там трябва да си се докажеш. В момента търсиш себе си