Мемоарите на една меланхолия

[paradosou]

Месианската роля не ми пасва, обаче... прекалено строго съдите. Това дори не е съд; намесват се нападки на дребно и нищо повече. Дали един истински глупав човек дори ще допусне, че може той самият да предизвиква чернилка? Нека отбележим и факта, че авторката е можела, например, да пусне темата от нов профил - така, за повече комфорт, но не го е направила... Толкова с лирическото отклонение xD.
Ива, казусът с училището и оценките никога не ме оставя безучастна, та в тая връзка ще кажа, че за мен грешиш. Ако говориш за мижави в буквалния смисъл оценки, за тях никой не се бори; повсеместно разпространена е убедеността, че системата е толкова слаба и толерантна към нищонеправенето, че въпросното 'отразяване на знания' ще дойде ей така, като подарък. Наглостта пък (тази, примесена със стремеж към 'наистина хубава диплома') все в някакъв момент се чупи и пропада с гръм и трясък; има безкомпромисни фактори, които допринасят да е така. Хората с реален потенциал винаги изплуват. Нещо повече - на тях не им се налага да се борят; поне не в смисъла на дребнаво и нестойностно напрягане. Популярното клише гласи, че влагаш ли достатъчно, проявяваш ли константно съобразителност, ако щеш и далновидност, резултатите сами си идват. Не знам защо пиша очевидности xD. Ще преразкажа едно адски вярно мнение на Chacho - няма нужда да се взираш в недостатъците на околните, положителното не се извлича с подобни средства. Просто трябва да следваш желанията си и да се постараеш да попадаш в среди, където на другите ще им е също толкова голямо предизвикателство да попаднат и да се задържат, колкото на теб.
Проблемът ти не е супер сериозен. Всъщност дори не съм сигурна, че 'проблем' е точната дума в случая; напълно реално е да става въпрос за моментно състояние. Все пак може само да спечелиш, ако идеш на психолог. Не с нагласата, че е неотложно и едва ли не той знае всички отговори, разбира се...
Аз бих казала, че трябва да смениш хората край себе си. Както някой преди мен писа, не си на правилното място и съвсем естествено се отегчаваш до смърт. Постави си ултра високи цели и ги следвай неотклонно. Дори така няма гаранция, че ще срещнеш точните приятели, но вероятността е много по-голяма (пък и нагласата винаги да търсиш нещо сигурно неизменно води до разочарование по обясними причини). Още нещо - позволи си да се проваляш без после да се самосриваш с обвинения и притеснение. Рискувай, заложи много, излез от зоната си на комфорт, прави експерименти, изучавай... 'Като не рискуваш нищо, обективно залагаш всичко... и то гарантирано ще ти се изплъзне'.
Бъди точна най-вече пред себе си, останалото все някак ще се нареди .