- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Мемоарите на една меланхолия
Да те нашите и особено баща ми само това си мисли.Как да отида на стоп някъде си и да видя нови физиономии, а не да му се въртя постоянно около гъза,защото видиш ли правел нещата за нас и остарявал вече, а както сега никой не го поглеждал като остареел пък изобщо никой нямало да го погледне и по-добре да се бил обесел или хвърлел под влака преди да стигне до това положение.Не казвам,че само той е виновен де.И аз съм си виновен в голяма степен,че не мога да преборя страховете и съвестта си,да не ми пука и да се превърна в пълен егоист.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!