Мемоарите на една меланхолия

[Ivaaaaa]

второ е да го искаш

това е ключовото всъщност. поне при мен. и аз откривам познати неща у твоите писаници. това е в десетката:

Сивотата и нищото просто ме убива малко по малко с всеки изминал ден и се превръщам все повече в някакъв беземоционален робот, на който му е трудно дори да определи собственото си емоционално състояние на моменти.

не знам дали някой разбира за какво става дума. няма ти нищо. животът ти привидно е ОК. НО чувствайки това Нищо, изпитваш необяснимо нещастие. не опира до безхарактерност, мрънкане, лигавене. само този, който го е преживял знае за какво говоря. и плс, на 15 няма шанс да мислиш за такива неща. на 15 не те интересуват подобни теми.