.Но както и да е.Някога в 7ми и 8ми клас бях попаднал в ситуация,в която през главата ми минаваха всякакъв тип самоубийства и убийства.В 9ти клас вече имах нов клас.Задружен.Те ми помогнаха,защитиха ме и ме накара до 12ти клас да се почувствам бая повече човек отколкото се чувствах тогава с бая повече самочувствие оттогава.Пак не чак толкова достатъчно,но доста повече.Със своите си методи просто ме приобщиха към групата си.Без да ги питам,без да ги моля и без да и споделям грам нищо от това,което ме тормози.Сякаш чрез телепатия едвали не разбраха какво ми е и как могат да ми помогнат.И сега страшно ги обичам и уважавам и с нетърпение чакм да дойде всяка година около 15 юни,когато обикновено е сбирката на випуска ми.Как стана? Знам ли...съдба.След края на 2006та обаче пак постепенно все повече и повече нещата започнаха да застояват.Как ще приключат нещата или поне на този етап...нямам си и на идея.Ако вникваме в сънищата поне от не чак толкова отдавна поне доколкото ги разбирам и от разни съновници доста добре.Ако гледаме в реалността в момента...пълна мъгла и тъмна Индия.