Мемоарите на една меланхолия

[anonymous708973]

А, викаш, по-добре за протокола, за пред обществото да имаш някой до себе си, който не те познава.
До такава степен ли робуваш на общественото мнение?
Много, много жалко.

[Niakoitam]

А, викаш, по-добре за протокола, за пред обществото да имаш някой до себе си, който не те познава.
До такава степен ли робуваш на общественото мнение?
Много, много жалко.

Не ми е проблем.И без това цял живот съм бил вълк единак. Така са се стичали обстоятелствата просто.А от 2006та насам винаги се намира човек, на който да държа...предимно в интернет и да споделям такива неща. В повечето пъти временно,но пък вече сякаш започвам да свиквам. И не,не е за пред обществото, а поне някога да има хора с които да изпия една биричка отвреме навреме като равен с равен за да не ми е хептен самотно.Останалото просто не ги интересува.Един такъв съученик лекенце дето 8 години едвали не ми се кълнеше,че ми е най-добрият приятел и дори се опитваше понякога да ме защитава същевременно показвайки си най-големиге лекефски качества като се почуства силен за да се доказва пред приятелите на по-големият му брат или не знам каквовърху мен всъщност впоследствие ми заби най-големият нож в гърба.Предаде ме за пореден път без да му мигне окото и тоя път беше фатално.Ама изобщо и грам не ме интересува,че този път беше за да защити комплексираният си братовчед.Вече 8 години в редките ни засечки повече от Здрасти няма, не искам и да има.А за вътрешният ми свят изобщо не му бях говорил.Представям си ако бях и съм много доволен,че не бях.Не търся чак такова близко приятелство.Аз на мен си не мога да имам вяра камо ли пък на някой друг.На мен просто ми липсва любовта.Само и единствено там съм склонен да дам такова приятелство,за което говориш на човек,който е на една ръка разстояние от мен.При условието,че обаче и от отрещната страна получавам същата откритост и всеки е толерантен към проблемите на другият.А разни дето се мислят за по-високо от мен,защото съм им показал,че изобщо не съм толкова силен колкото евентуално може и да са си мислели не ми трябват.Както казах мразя да се чувствам длъжен,съжаляван и по нисш.