- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Мемоарите на една меланхолия
golemiq_korab_minava
Поживьом увидим както се казва в една фраза.Все пак хората са казали че любовта давала крила.В противен случай жива и здрава да е.Иначе че съм срамежлив срамежлив съм...с определени хора,мога и бая да излезна от границите на срамежливостта обаче,ако отсрещната страна ме предизвика някак.Ма да знаеш,че изобщо не ме притесни оная девойка дето реши да ми се прави на яко отракана в ритъма на танца да и премеря със шепи гърдите така между другото. Просто някак усетих момента и че мацката ще се направи,че няма да го усети и че ще мога да се оправдая ако е нужно.Аз съм някакво странно същество на моменти![]()
Иначе току виж наистина съм се превърнал в чудовището от един сън.Разбира се метафорично казано.Защото понякога наистина усещам и се изумявам как трудно успявам да се контролирам и не знам в каква посока ще избуи всички евентуално.
Иначе DisappointedDreamer не мисля,че ме познаваш по-добре от мен си но както и да е.Като цяло нищо не си разбрала от поста ми. И да ако дилемата е да съм сам или да споделям много лични неща с хора като оня тъп предател предпочитам да съм си сам или с маска![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!