драсте, меланхолийке. как си, какво правиш? нема ли лек за твоята пандемия, антидот, а-у? искам да ти кажа да ме заебеш, щото аз те заебах. да се изчукаме взаимно и да си доставим удоволствие. този месец досега беше и ще бъде адски натоварен. това е хубаво, щото няма да имам време да мисля. прекарах учудващо прекрасно празниците с татенцето, бати, чичо, баба. ядохме агнешко подИ асмата. заканих се да спася невинната душичка, но ме пратиха да пазарувам, когато трябваше да свършат работата. така се лъжат малките деца, а аз съм малко момиченценценце. все още съм невинна и чиста. поне ми се иска да вярвам, че съм такава. съзнателно или не не можем да не погледнем в чуждата паничка. толстой е казал: Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“. ех, толстой... ми аз съм си светица в сравнение с мои връснички, а по-малките...те са като извадени от най-извратеното порно. когато разбрах какви ги върши една 16-годишна пикла, направо настръхнах. ужасТно е. потресаващо е. защо трябваше да ми го казват, мамка му! много често си мисля за това и се чувствам зле заради човешката глупост, безразсъдност.., а родителското нехайство..това е най-страшното. паралелно с това (признавам си) се чувствам и добре, сравнявайки се с другите и с тази въпросната. ние - хората - сме жалки същества. успокояваме се с чуждото нещастие и изпитваме облекчение, когато не сме постъпили еди как си и не ни се е случило еди какво си, което пък ме подсеща за филма 23:14. привидно банална , комерсиална и предсказуема американска боза, но няколко седмици след като съм го изгледала, продължавам да си мисля за него. до какво стигнах. един от законите на физиката е (не помня вече кой), че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. това е заложено в мовието. иска ми се да вярвам в това, наистина. обаче съм мн скептична. има и бол песнички с такава идея: джъстинчо - what goes around comes back around, емануелчето - всичко се връща и тн. ама не вярвам. това го казват ората, които искат да се подкрепят по некъв начин, да си вдъхнат малко куражец, да се утешат с едно клише. МРАЗЯ КЛИШЕТА! другото нещо от това филмче. НЕ ИСКАМ ДА УМРА НЕЛЕПО. не искам да ме блъсне кола, не искам да ми падне саксия на главата, минавайки под някой блок. вярно, такава смърт е по-добра заради тва, че не е бавна и мъчителна, но НЕМА ДВЕ ДОБРИ! атеистка съм. вярвам, че животът е тук и сега, никъде другаде и никога отново. имала съм огромния късмет точно определена гамета сперматозоид и точно определена гамета яйцеклетка да се срещнат в новогодишната нощ, когато са ме забъркали нашите и да направят тази прекрасна зигота ;3. само заради това трябва да се чувствам късметлийка. ами другите екстри и плюсчита, които имам, хаха? ще стана оптимистка! лека-полека. стига с тези черни мисли, меланхолийке. знаеш, обичам те. ти ме превърна в човек, който харесвам. благодарение на теб изпитах оргазмени чувства, колкото и болезнени да бяха в повечето случаи. ще ми бъде мъчно за теб, но мисля, че е време да си ходиш. доста време ме измъчвА. нали знаеш песента: '..няма не искам, няма недей..'. чувствам се претръпнала и почти излекувана. мисля, че знам къде да се фокусирам - любовта. понякога се чувствам малка и незначителна на фона на цялата тази безмерност. мисля, че нашите любовни страсти и копнежи са смешни и глупави сред този химермегагигантизъм. ама..ко да прая. трябва да си направя живота удобен и по-малко болезнен, нищо че винаги ще го чувствам фалшив. трябва да се вкопча в любовта и настоящето, за да забравя въпросите, чийто отговор никога няма да получа. трябва да съм продуктивен човек, да изкарвам пари..така трябва..да живея по определена хронология, да се чувствам като в дежа ву. наситих се. хакуна матата! чал!