Ама защо си мислиш, че не разбирам "мрънкането с цел да ти олекне"? Предполагам, че всеки има нужда от това
И да, тези, които наричаш приятелш, би следвало да знаят какво ти е на душата. Може би не споделяш, защото знаеш, че след мрънкането (което изразява недоволство от нещо) би следвало да има и действие (за да разрешиш проблема и да спреш недоволството), а не си готов за него. Лично аз поне затова не бих споделила - защото ако само мрънкам, значи съм изгубила времето на въпросния приятел. Значи съм недостойна да ми отделя време. Дали и при теб е така?

Аз лично съм избрала да съм продуктивна - мрънкам си, ближа си раните, искам съвет и гледна точка и действам. Предлагал същото и на приятелите си и смея да твърдя, че съм страхотен приятел
Готова съм да помогна винаги и явно и разни познати го усещат, защото се случва ни толкова близки хора да ми искат съвет, винаги подхождам с внимание. Обаче като стоят и ми мрънкат, аз се потапям в проблема, давам емоция и време и ако накрая няма резултат...къде е смисълът?