Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Готова съм да помогна винаги и явно и разни познати го усещат, защото се случва ни толкова близки хора да ми искат съвет, винаги подхождам с внимание. Обаче като стоят и ми мрънкат, аз се потапям в проблема, давам емоция и време и ако накрая няма резултат...къде е смисълът?
Преди време в друга тема, в друг контекст постнах едно стихотворение на Хорхе Букай, ако помниш.
Твоето приятелство не се измерва в т'ва, че ще ги кАчиш на гръб, ще им даваш отговори на готово, ще ги мотивираш и едва ли не ще им живееш живота. Т'ва, че ти от странична гледна точка, виждаш как нещата се решават с едно мигване на окото, не означава, че другият който не го вижда е по-слаб от теб. Не ти е работа да даваш нещо на готово. Ако си истинска приятелка, ще искаш да си до този човек, докато извървява пътя до т'ва, да намери решението толкова лесно, колкото и ти (като емоционално неангажирана в случая).
По принцип и аз мразя пасивността.