драсти, пак съм аз. преминах в нов стадии меланхолия. не мога да обобщя в една дума. може би най-близката е неболезнена. да, пак не съм щастлива и удовлетворена, но поне вече не се чувствам толкова нещастна от този факт. както и да е. понеже съм в раздел Любов, меланхолийке, искам да ти споделя любовните си терзания. някак не вярвам, че някое същество може да ме хареса...отвътре. да, да, да, имам комплекс за малоценност в тва отношение. сега като се замисля, това се потвърждава от неспирните ми опити да се доказвам, суетата и максимализма. не искам да харесват само обвивката. за мен винаги много по-важна е била емоцията. отчаяно се нуждая от емоционална близост. като просяк на улицата. не каквато и да е и не от когото и да е, а от моя башерт. да меланхолийке, знам че звучи несериозно, но знам, че съществува. повярвай ми, знам.
искам да правя секс. не, не просто секс, искам да правя любов. искам да почувствам потъмнелия поглед върху себе си, да чуя дрезгавината на гласа, да следвам ритъма на дишането... искам любов, мамка му. мога да бъда с толкова красиво отвътре и отвън същество, ала вместо това се вкопчих в идеала. в някогашния и далечен Мистър Перфектен. съвестта не ми позволява да си играя с него. веднъж си поиграх...мразя се. не съм хедонистична кучка, мамка му. знам, че не съм. трябва да се изясним най-после. не мога повече така. трябва да живея.