драсти, меланхолийке. отново идвам да помрънкам. като за начало днес изядох сладолед в промишлени количества. срам ме е.
'в началото бе словото, но ти мълчиш като риба, шаран такъв'. постоянно отекват в съзнанието ми тези толкова верни думи. да, определено този филм на тарковски ми стана фаворит сред неговите шедьоври. толкова много истини и толкова много размисли близки до моите. александър и разговорът с пощальона.. ще си запаметя някои цитати.
'само ме избави от този отвратителен, животински страх'.
'ако ден след ден, винаги по едно и също време, се повтаря едно и също действие подобно на ритуал. постоянно, систематически, всеки ден в едно и също време, то светът ще се промени. може например да се събуждаш сутрин, да ставаш точно в седем, да си вземеш душ, да си налееш вода от чешмата и да я изливаш в тоалетната. само това.'
'просто не трябва толкова да се разстройваш. не трябва да се измъчваш по всякакъв повод. не трябва всеки път да очакваш най-лошото. това е главното. не трябва нищо да очакваш. всички ние очакваме нещо. ето аз например.целият ми живот мина в очакване на нещо. на практика през целия си живот съм се чувствал, сякаш се намирам на гарата, в чакалнята и винаги съм чувствал, че всичко, което ми се случва, това не е истинският ми живот, а само продължаващо очакване. очакване на нещо истинско, на нещо важно. понякога в главата ми нахлуват съвсем глупави мисли...от сорта на вечното възвръщане. ние живеем, преживявайки нашите възходи и падения. надяваме се. очакваме нещо си. надяваме се и губим надежда. приближаваме се към смъртта и накрая умираме и се раждаме, но нищо не помним. и всичко се повтаря отначало, начисто. не, не точно буквално като предишния път, а мъничко, съвсем мъничко по-различно. но все така безнадеждно...и ние не знаем защо. в действителност всичко си е същото. буквално същото. както се казва: следващото представление на същия спектакъл. ако зависеше от мен, аз сигурно бих повторил всичко както си е било.'
'ти наистина ли смяташ, че човечеството е в състояние да измисли универсална схема? абсолютен закон? абсолютна истина? та това е все едно да създадеш нова вселена! да станеш създател!'
'грешно ни е устроен света, грешно ни е устроен света' не спираше да повтаря. аз също много пъти съм го казвала. ама не става така. такива дървени философи като мен - бол. дела трябват, а не думи, както е казал един достоен човечец. с какво допринасям аз за промяната? какво съм свършила? чувствам се толкова неудовлетворена и нищожна жалка егоистка, чеее... ядосвам се вътрешно. самоизяждам се. защо трябва да е толкова трудно?! тази безмерност ме плаши. защо се чувствам толкова единствена? и не, повърхностни индивиди такива, нямам предвид това колко съм уникална, чаровна, красива, умна и тн. чувствам се самотна в живота си досега и настоящето. това, че ще умра и изчезна завинаги обезсмисля всичко и желанието ми да се привържа и обвържа емоционално се изпарява. чувствам се много, много малка. страх ме е. страх ме е да не пропусна важното. дори не знам кое е важното...