Мемоарите на една меланхолия

[an7raks]

аре не спамете тук, плс
къш

Кажи вълшебната думичка на български и без съкращения, плс!

[Ivaaaaa]

въй, пак съм аз, меланхолийке, търсех доказателство, че съм се променила и ето. не бих казала, че мисля по много по-различен начин, но ъгълът, през който сега гледам нещата се е преместил с 5 градуса например.
отново разочарована, нещастна и самотна. осъзнах, че единствената сигурна почва, която имах под краката си, вече съвсем не е такава. 'сложете розовите очила, деца' казваше едно човече. дотолкова бях свикнала с този розовеещ образ, че когато ми откраднаха очилата, светът се стовари върху мен с цялата си грозна сивота.
не съм спала, имам сенки под очите, умът ми е размътен, не съм в кондиция. чувствам се ужасно. дори не мога да му се сърдя. не мога да очаквам да си остане завинаги онова прекрасно хлапе, в което съм се влюбила и чийто образ идеализирах и търсех във всеки друг. разочарование. той.., къде е той? защо е толкова нахъсан и амбициран, и студен. не, не това са думите, но в момента не мога да ги назова. колко съм глупава, наивна, жалка. може би не трябва да съм толкова черногледа. може би трябва да се радвам, че той е бил част от живота ми и ми е дал толкова хубави моменти. уф, пак започвам да пледирам в негова полза. противореча си, самоизяждам се. време е да затворя тази страница /макар, че не си вярвам/, както се пее в песента на 30 seconds to mars: 'come break me down. bury me, bury me. i am finished with you.'
както и да е.
днес се почувствах много странно. стоях на спирката и чаках автобуса. за момент, за някаква си част от секундата, сякаш излязох от собственото си тяло и се огледах. видях се да стоя на спирката, вършейки може би вече механично...нещата, които си върша всеки ден. рутината ме завладя. видях едно намусено момиче с празен поглед насочен в градивните частици на софийския въздух. аз бях като останалите. много пъти съм си запълвала времето с разни измишльотини за непознатите: 'този господин със посивялата коса и черното палто е художник. влюбил се е, когато бил студент в туркиня, която родителите му не одобряваха поради етнически причини. избягали и се оженили тайно и имат 2 деца. не могъл да завърши образованието си, но е станал много успешен. онова чернокосо момиче пък е малтретирано. видът й е показателен колко мрачна и затворена е в себе си. веднъж опитала да се самоубие...' и тн и тн. с толкова много невидими истории се сблъсквам всеки ден. всеки прикрива нещо в себе си - някои монотонна песен на мадона /да, не я харесвам/, други сюжет достоен за роман или разказ на достоевски. а аз? е, предстои да разберем.

[sunflower132]

Здравей,
Последните няколко месеца, може би година, изпадам в периоди на депресия. Постоянно си набивам в главата какви ли не глупости относно себе си, питам се какъв е смисълът на живота и всякакви екзистенциални въпроси. Често се лутам в това какъв е моят път, каква е моята цел...и т.н. Но човек не трябва да се оставя на меланхолията да го обземе, защото в един момент наистина ще се погуби. Трябва да опознаеш себе си, вътрешните си механизми и да поемеш отговорност за себе си, защото ти си всичко, което имаш. Колкото и да е трудно, човек трябва да излезе от дупката, защото дните просто си минават в едно чудене и бездействие, в никакво развитiе. За себе си открих или по-скоро още повече затвърдих убеждението си, че трябва просто да се развиваш, в каквото и да е....в личността си, таланта си, спорт, та дори и начина, по който си изглаждаш ризата или готвиш нещо....просто така, всеки ден си поставяш малки цели.. и осъществяването на малките цели ти дава увереност, че ще се справиш и с най-големите си мечти.
"Rule your mind or it will rule you"
Budha
И едно прекрасно стихотворение:

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.