Мемоарите на една меланхолия

[Ivaaaaa]

въй, пак съм аз, меланхолийке, търсех доказателство, че съм се променила и ето. не бих казала, че мисля по много по-различен начин, но ъгълът, през който сега гледам нещата се е преместил с 5 градуса например.
отново разочарована, нещастна и самотна. осъзнах, че единствената сигурна почва, която имах под краката си, вече съвсем не е такава. 'сложете розовите очила, деца' казваше едно човече. дотолкова бях свикнала с този розовеещ образ, че когато ми откраднаха очилата, светът се стовари върху мен с цялата си грозна сивота.
не съм спала, имам сенки под очите, умът ми е размътен, не съм в кондиция. чувствам се ужасно. дори не мога да му се сърдя. не мога да очаквам да си остане завинаги онова прекрасно хлапе, в което съм се влюбила и чийто образ идеализирах и търсех във всеки друг. разочарование. той.., къде е той? защо е толкова нахъсан и амбициран, и студен. не, не това са думите, но в момента не мога да ги назова. колко съм глупава, наивна, жалка. може би не трябва да съм толкова черногледа. може би трябва да се радвам, че той е бил част от живота ми и ми е дал толкова хубави моменти. уф, пак започвам да пледирам в негова полза. противореча си, самоизяждам се. време е да затворя тази страница /макар, че не си вярвам/, както се пее в песента на 30 seconds to mars: 'come break me down. bury me, bury me. i am finished with you.'
както и да е.
днес се почувствах много странно. стоях на спирката и чаках автобуса. за момент, за някаква си част от секундата, сякаш излязох от собственото си тяло и се огледах. видях се да стоя на спирката, вършейки може би вече механично...нещата, които си върша всеки ден. рутината ме завладя. видях едно намусено момиче с празен поглед насочен в градивните частици на софийския въздух. аз бях като останалите. много пъти съм си запълвала времето с разни измишльотини за непознатите: 'този господин със посивялата коса и черното палто е художник. влюбил се е, когато бил студент в туркиня, която родителите му не одобряваха поради етнически причини. избягали и се оженили тайно и имат 2 деца. не могъл да завърши образованието си, но е станал много успешен. онова чернокосо момиче пък е малтретирано. видът й е показателен колко мрачна и затворена е в себе си. веднъж опитала да се самоубие...' и тн и тн. с толкова много невидими истории се сблъсквам всеки ден. всеки прикрива нещо в себе си - някои монотонна песен на мадона /да, не я харесвам/, други сюжет достоен за роман или разказ на достоевски. а аз? е, предстои да разберем.