
- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Трябва ли да се бият децата..
да
не
овиваш го в един ноапрен, вата, чувал, бронирана жилетка хващаш го за крата, засилваш се, за да направи обиколка във въздуха на 180 градуса и го хвърляш на висооко, за да падне във втрината, ритане до хладилника, събаряш хладилна от горе му, скачаш о горе, вадиш револвера стреляш, бум бум бум, чакалака, и за десерт в кенефа с глава та на пред и после пускаш водата ...
Не, сигурен съм, че и ти си ял шамари.
И въобще, човек трябва да бъде поне малко бит като малък, на всички се е случвало, всеки е ял тупаник, за да стане човек.![]()
Аз съм обидена...
Инке, на теб само ще ти кажа, че поне веднъж някъде из коментарите казах, че това е моето МНЕНИЕ..Не съм го насаждала на никой, просто обичам да провокирам Ицо да защитава тезата си..И в същото време защитавах и своята..Та нда..
Повече по темата не мисля, че имам какво да кажа..Както и който и да е от вас между другото..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Ще кажа едно 'браво' на Пантерата за последната част от поста ѝ. Наистина на повечето тук им се струва като детска играчка възпитанието на едно дете, но не е, особено във време като нашето- на грозна подмяна на ценностите. Без да искам да съм груба, ще кажа, че един немалък % от форума се състои от чисто и просто отрепки. Това достатъчно ясно показва колко добре са си свършили работата родителите и че очевидно се искат големи усилия.
Относно шамарите (ясно е, че не обсъждаме почупване на ребра, спрете да въртите едно и също като стара плоча) съм раздвоена.
Има деца/младежи,които наистина са адски трудни и не могат да се убедят с думи, но тук се запитвам аз защо е така. Възпитанието не започва, когато ножът опре до кокала,а от невръстна, дори несъзнателна възраст. Ако не си съумял да въдвориш ред в главицата на детето си през първите седем години, когато то е най- податливо и имаш реална възможност да поставиш основите, то е ясно, че после ще ти трябват и 'силови' методи.
Много родители имат и криворазбрана логика за това кое е правилно за детето и смятат, че галейки го с перце и винаги оправдавайки го, то ще израсне като отговорен млад човек с реална самооценка, от която в голяма степен резултира и поведението спрямо другите.
Не че не са ме шамарили, можеше да ме убедиш с думи, аз отлично разбирах, че майка ми е права, но моят пуст инат си казваше думата. Ще дам пример с една съседка, над който често размишлявам.
Майката винаги адресираше дъщерята с умалителни прекрасни думучки дори когато момичето беше сгафило супер много. Когато се карахме по площадките всички деца, винаги тя беше невинната, майката казваше как тя е идеална и не може да е виновна. Никога не й се с карала, не е повишила тон и не й е казала, че тя всъщност не е права, за удряне да не говорим. Тя просто си растеше в свят от райска градина, в която тя беше принцесата, а другите бяха плебеи.
След няколко години, вече бяхме поотраснали, моята майка и нейната се срещнаха и си разправяли кой накъде е и докъде е стигнал- училище, кандидатстване, ала бала. Онази започнала да разправя отново колко идеална е нейната дъщеря , та стигнала чак до съвети за възпитаване и рекла на майка ми, че веднъж като ме шамаросала на площадката, много била ме съжалила. И майка ми най- спокойно й отвърнала, че ако търси дъщеря си, може да я намери зад блока им, където тя редовно се друса, докато аз си събирам багажа за Германия.
Така че златната среда е много трудна за намиране и само ако се уцели, може да се отгледа достоен индивид.
П.П. Никога не са ме наказвали, нито поощрявали с пари, ако еди- какво си. Според мен,а и очевидно според родителите ми, вменяването на вина и доброто поведение като разменна монета е адски грешен подход. Трябва да се разбере същността на дадено поведение, защо не е правилно само по себе си, а не да се използват санкции за предотвратяването му.
Последно редактирано от therichbitch : 04-28-2014 на 15:58
Може да има дълги обяснение, но резултатът, който е налице накрая, е наказание, което неминуемо остава като основна асоциация в съзнанието на детето. То е може да оцени достатъчно адекватно, че родителят се е опитал да му обясни, а се тюхка, че са го наказали.. отново.
Има го и тоя момент
Обаче когато САМО са ти обяснили - при първо провинение, де - и не са те наказали... и ти пак си го направил, какво им остава?
Просто всичко е толкова субективно .Примерите дадени от един форумец могат да имат коренно различен обрат от живота на друг форумец.
Едно дете дори да не е бито и да е глезено пак може да излезе страхотен човек .И не говоря за себе си понеже аз далеч не съм глезена . Друго дете което е шамарено и са му били налагани дълги разговори и наказания може да стане наркоман или пияница . Всичко зависи от много фактори не само от родителите му
доста сериозни теми сте подели напоследък, развалихте раздела
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Добре, как не те е жал да удариш такава принцеса?
Т'ва трябва да си ебати изрода, а пък и ти е дете ве. Апфу.![]()
![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Aз ще взема да ви изленадам с още една тема ;д
На такива родители им пожелавам да се разболеят от рак и бавно, но мъчително да умрат съвсем сами без никой да им помогне.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
^ Що е това е майка мечта, само чакай да се прибере и бащата, шут със завъртане на челядта, а ако няма ракия и салата на масата, булката трябва да отнесе някой и друг шут в главата. Идилията ми за семейство.
Not!![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
ще цитирам едно хубаво размишление от любимите ми "антон и точица":
"ЧЕТИРИНАДЕСЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО УВАЖЕНИЕТО
В предишната глава има едно изречение, което заслужава да се спрем още веднъж на него. Там се казваше за госпожа Поге така: „Тя никога не бе уважавала много мъжа си, защото той беше прекалено добър към нея“. Може ли изобщо човек да бъде прекалено добър към някого? Смятам, че да. Там, гдето съм роден аз, казват: „Добър до глупост.“ От много любезност и добрина човек може да стане чак глупав. А не бива така. Децата първи подушват, когато някой е прекалено добър към тях Когато са направили някоя пакост, заради която самите те смятат, че заслужават наказание, и наказанието не последва, те се чудят. А повтори ли се това, те малко по малко изгубват всяко уважение към съответния човек.
Уважението е нещо много важно. Някои деца от само себе си постъпват почти винаги правилно, но повечето трябва най-напред да се научат. И затова им трябва барометър. Трябва винаги да чувствуват: „Олеле, това което току-що сторих, не беше правилно. Заслужавам наказание!“
Но ако не последва наказание или урок, ако децата получат шоколад заради това, че са били лоши, може би ще си кажат: „Ще бъда лош и занапред нали ми дават шоколад!“
Уважението е необходимо. Необходими са и достойни за уважение личности дотогава, докато децата, пък изобщо и ние, хората, сме несъвършени."
а зверски бой, разбира се, че е изключено
майка ми казва, че като съвсем мънички със сестра ми не сме яли шамари, не са ни и наказвали, не сме били толкоз неразбрани, пък и аз нямам спомени
обяснявано ни е, карали са ни се и туй
обаче в пубертета сме имали нужда и то наказания и от шамари, но за съжаление, не сме ги получили... единствено някакви шамари, които не мисля, че са били на място и въобще връзката между родител и дете се беше изгубила
така ми се иска да съм била шамарена и наказвана за лошите неща, които съм правила или по-скоро предпазена от тях
и сестра ми също е трябвало, защото уважението доста и се губи
но специално аз и сама доста съм се поучила и самонаказвала и знам, че и на сестра ми ще и светне лампичката
но не виня майка ми, защото, след като сме изгубили баща ни, тя едва е смогвала да ни осигури нужните грижи и да ни даде всичко, че да не се чувстваме лишени и се е справила, справя се и до ден днешен
просто това явно не е успяла да усъвършенства тогава
но пък не е изгубена кауза, защото в последно време общуването ни и въобще възпитанието ни, се подобриха и се подобряват разбира се
пагубно е когато няма напредък и развитието върви наобратно
Последно редактирано от galaxy29 : 05-03-2014 на 02:02