Ние обикновено като спорим, го правим на тема морални норми и собствени разбирания. На единия нещо му се случило и се замислил нещо, споделя с другия какво би направил и какви са му разбиранията. Вадим си вода не от девет, а от деветнадесет кладенеца. Примерно си спомням едно такова разчепкване за насилието в училище, расизма, както и за изневяра, ревност, грешките на родителите ни и тези на общи познати и тем подобни неща от всекидневието си. Намирам го за сладко, защото точно по тоя начин се учим един от друг и преценяваме нещата от сега, учим се от чуждите грешки и не чакаме самите ние да се опарим, а имаме готови варианти за почти всяка възможна ситуация. Освен това се учим и да спорим, да приемаме чуждото мнение без да сме съгласни и да не се сърдим един на друг за простотии. Както казах - идвало ми е да го метна през терасата, щото и двамата си държим на мнението и в началото трудно приемахме чуждото. Също както казах нагоре - чувствала съм се виновна, че тъпо и упорито му казвам нещо, той не разбира, аз давам примери и най-накрая ми писва и зарязвам нещата. За политика, Украйна и тям подобни не говорим, защото и двамата не сме твърде на „ти“ с нещата, а не обичаме да говорим за нещо, което не разбираме.