Той е по-избухлив,аз се сърдя по-дълго.От съвсем скоро обичам драматично да излизам след някоя остра реплика,той пък се научи да псува.Обичам да мълча след като се скараме,защото ми е тежко за думите,които сме си наговорили.Но пък като дойде и ме погледне с тия красиви и големи очи и всичко се оправя.Винаги съм му повтаряла,че трябва да поддържаме комуникацията на ниво,защото повечето хора се карат и разделят заради недоизказани или неправилно казани неща.Та се налага да ми го повтаря това когато се цупя мълчаливо в моя ъгъл на спалнята.И аз се чудя как сме още заедно понякога и как ще се справим в бъдеще и ме наляга обичайното желание да си плюя на петите при първия проблем,но после се замислям,че не мога без него и никога не съм могла и стискам здраво палците и в бъдеще да сме толкова добри в междуличностната ни комуникация,както сега.