Не ставам за нищо...

[elena94]

Здравейте.

Не знам дали пиша в правилният раздел, но просто искам да си излея мъката.

По рождение имам малък проблем, поради който леко накуцвам с единият крак.
Не е приятно, но пък и не е болка за умиране.
Никога никой не беше ми се подигравал за този недъг.
Имах нормални приятелства и бях жизнено момиче.
Завърших 8-ми клас и смених класа...знаете как е...

И започнаха проблемите...в началото всички се отнасяхме добре едни с други, дори с 2 момичета завързахме страхотно приятелство. Но като цяло класът не беше мечта - момчетата бяха лиглъовци, а голяма част от момичетата нахакани и безпардонни, бих казала направо мъжкарани.
Аз съм си по-срамежлива и може би точно затова ме избраха като лесна мишена.
Не след дълго започнаха подигравките...започнах да чувам неприятни неща зад гърба си, а скоро и директно в лицето.
Още сутринта ме посрещаха с "тая куцата идва"...казвали са ми какви ли не гнусотии...гавреха се с мен, взимаха ми тетратки, учебници, чанти, яке...и тръгваха да бягат из стаята с думите "хайде сега да видим дали куцият кон може да бяга" или нещо от сорта...и това го правеха най-вече момичета...но и 2-3 лигави момчета също се включваха понякога...
Толкова се разду "балона", че дори гадняри от други класове (които не познавах) започнаха да ми подвикват и да ме гледат подигравателно...
Едва сдържах сълзите си, на няколко пъти не издържах и се разплаках...
Говорих с класната, с психолога в училище...никакъв ефект, правиха им някакви несериозни забележки, след това имаше мир седмица-две и пак се почваше...
Почти 4 години тормоз и унижение...едва чаках да завърша, казвах си "всичко ще свърши и край"
Е да, ама не. Завърших миналата година, но не мога да живея нормално...комплексирах се за цял живот, не смея да изляза от вкъщи за да не ме гледат хората как накуцвам, страх ме е какво ще кажат, какво ще си помислят...изпитвам ужас като си помисля че мога да срещна някой от тези, които се гавреха с мен...
Като трябва да изляза за да отида до някъде ми става напрегнато, сърцето ми бие често, страхувам се от всичко и всеки...
Ходих на различни физиотерапии, имаше определен ефект, но няма как проблемът да се реши напълно...а и имам чувството че даже да се реши и да започна да ходя перфектно, пак ще бъда същата...просто прекалено много ми се насъбра...

По цял ден стоя вкъщи и рисувам, драскам различни неща...не мога да кажа че имам талант, но това е единственият начин да ми минава времето...или в интернет...нямам приятелки и приятели...от стреса започнах да боледувам често и не се чувствам добре, нямам сили...

Не ставам за нищо вече, разсипаха ме, унищожиха ме...

[ot_teb_zavisi]

Главата горе!!! Абсолютно всеки има недостатъци,но също така всеки има и силни страни.И на мен са ми се подигравали за какво ли не,щото примерно имам малък рус кичур на главата по рождение са ми викали "петно",но спря да ми пука и сега даже супер рядко става на въпрос за тоя кичур,основно като ходя на фризьор,фризорките ме питат.Просто е важна нагласата Така че се фокусрай над силните си страни и не се комплексирай за глупости!!!

[girlwithblueeyes]

Така е .Докато не се вземеш в ръце за нищо няма да ставаш . Не бива да позволяваш да ти говорят и да ти се подиграват така
Да ти нямаш вина че имаш недъг но имаш вина че си позволила да ти се подиграват .По света има милиони хора с недъзи на тях как не им се подиграват ?

[WayWard]

Имам си един любим израз : Това как караш останалите да се чувстват , говори много за теб . В случая и сама можеш да разбереш, че думите на тези момичета и момчета нямат абсолютно никаква стойност . Ти си човек, личност. Не позволявай на хората да те пречупят. Не е лесно , нито ще стане от днес за утре. Дай си шанс, бъди по смела и върви с високо вдигната глава. Никой, ама НИКОЙ не е перфектен. Сигурна съм,че има хора,които те обичат - направи го,ако не за себе си- за тях.

[Lighting]

Помисли си сaмо колко често виждaш по улицaтa дa вървят хорa с пaтерици и с инвaлидни колички? Ти си нa 20, тоест хорaтa нa твойтa възрaст сa по - интелигентни и ще те рaзберaт особено aко учиш в някой престижен университет. Никой не е съвършен. Излизaй с приятели, те ще те рaзберaт, все пaк ти не си виновнa зa проблемa

[Kukuto]

Каквото и да и пишете,няма как да промените ситуацията. Прекалено дълго са я обработвали и цял живот ще си остане комплексирана пикла и психическа развалина...

[CounterStrike]

Kukuto мога ли да пребия майка ти, после да я еба пред баща ти и накрая да ги измъчвам докато не умрат, а ти да гледаш всичко това

[Devilsplaymate]

Отиди на психолог/психотерапевт докато е време. Вземи се в ръце, това е най-доброто решение. Няма смисъл, да си пропиляваш живота, за нещо такова. Сигурно е трудно, много трудно, но не си заслужава.
Никой не може да се постави на твоето място, аз няма да се правя, че те разбирам. Но всички знаем, че децата и тези в подрастваща възраст могат да бъдат особено жестоки.
Единственото, което ще кажа е, че когато влезеш във университет ще се запознаеш със много нови хора и ще започнеш на чисто. От теб зависи дали ще допуснеш новите хора до себе си и как ще изградиш новите връзки. Затова ми се струва и подходящ момент да посетиш психолог.

[cookie dough]

Злото вече е сторено, но това не значи, че трябва да се затваряш в себе си и да си съсипваш нервите. Приеми го от смешната му страна - учила си с група скудоумни идиоти, които са действали на базата на стадния рефлекс/monkey sees monkey does или както искаш го наречи, един прави едно и всички му подражават. Опитай се да осъзнаеш, че тези хора най-вероятно са изключително празни откъм емоционалност и вероятно интелект. В крайна сметка този момент вече е минал, гледай напред и се опитай да го избуташ по-назад в паметта си. Ще видиш, че един ден ще срещнеш позитивни хора, но дотогава просто отстоявай себе си. Пожелавам ти да не ги срещнеш никъде, но ако това се случи, най-нормалното би било просто да ги поздравиш кратко и да отминеш. Но недей да се криеш, не може някакви комплексирани тъпаци да диктуват как да живееш живота си.

[JDeel]

elena94, като малки децата са сладки и послушни, като тийнове се превръщат в нахални изродчета, в университета стават що-годе нормални, а после обикновено стават бездарни и безотговорни егоисти. Така де Нищо ново под слънцето, това няма и да отмине. Това е търсене на изява. И на мене са ми се подигравали дупенцата едно време, сега ми е все тая какво е било. Гледай си твоите работи, пък другите каквото щат да правят.

[Kukuto]

Kukuto мога ли да пребия майка ти, после да я еба пред баща ти и накрая да ги измъчвам докато не умрат, а ти да гледаш всичко това

Нареди се на опашката!
Edit: Вземи и палатка!

[desperedbob]

да ва.... в клиширалите нещастници! "главата горе" тъпи ли сте??!?!? Момичето е комплексирано и няма да се оправи ако не почне да излиза . все имаш някой друг приятел или приятелка излизайте ,пък като ти казват така да не те ебе,сякаш те са перфектни

[anonimna:D]

Единственото нещо, което можеш да направиш е да имаш повеше самоувереност в себе си. Да не мислиш че само ти си с недостатъци. Просто от малка ти липсва самоувереност и затова са те потъпкали по този начин.Имах една приятелка с много криви зъби, което си е недостатък факт, но никой не и се подиграваше, защото тя не позволяваше и си беше, а и сега е доста харесвано момиче. Извода е вярвай повече в себе си и да не ти пука за хорското мнение. А, и излизай на вън няма смисъл да си пропиляваш живота заради група тъпанари.

[girlwithblueeyes]

Каквото и да и пишете,няма как да промените ситуацията. Прекалено дълго са я обработвали и цял живот ще си остане комплексирана пикла и психическа развалина...

Браво момичето пише тук да потърси някакво разбиране а ти обясняваш как чак живот ще си остане комплексирана пикла . Малко човещина не е излишна . Никой не е казал че трябва да я съжаляваме защото физическият недъг не те прави по специален. До известна степен и тя си е виновна но с такива коментари до никъде няма да стигне .

[Lighting]

изпитвам ужас като си помисля че мога да срещна някой от тези, които се гавреха с мен..

Че ти да не мислиш че всеки ден стават от леглото си с мисълта за теб. Или пък, че всеки път когато се разхождат на улицата си спомнят как накуцваш. Ами, те просто търсят с кого да се заядат, защото няма какво друго да правят. Дори не си им в главата, защото всеки вече е разбрал че това е грешно.
Ако пък вече толкова мислиш че е срамно отиди при някой добър изпипан лекар. Надявам се да съм ти от полза, въпреки че дори не отговaряш по темата, което е странно

[fenastz]

Белезите от даскалото остават за цял живот, някои се отърваваме по-леко, други, еми ти сама го разказа. Де да знам, просто ги закопаваш тия неща някъде и започваш живота си начисто. Другия вариант е да намериш бившите си съученици и да ги избиеш всичките

[Zzz4eto]

Ако сама не си помогнеш, никой друг няма да го направи! Всичко досега е минало и след време ще се смееш за тези случки. Не всички хора са олигофрени на каквито си попаднала. Стягай се, постави си дългосрочни цели и ги гони! А, когато ги срещнеш се гордей със себе си, защото сами са слаби, а ти трябва да си силната. Успех!

[Mickey G.]

Завършила си преди.. 2 години? Нали така? Както и да е.
Минало е, вече не си с тези уроди, няма какво да се притесняваш.
+ Това, никой не е перфектен, всеки си има някой недостатък. Моя например и стърчащия ми задник, който успешно прикривам. До 13-14 годишна ми се гавреха супер жестоко. Бях Мама Божка в техните очи, ама все тая. Преместих се в друг град, заради училището, живея си спокойно. Никой 'копчe' не може да ми каже.
Та, не трябва да ти пука, че накуцваш лекичко. Просто това е част от теб, и ти трябва да се примириш с нея.

А колкото до Kukuto - Момичето иска да си сподели проблема и да срещне разбиране, а ти се държиш като завършен задник. Но май си си такъв по рождение. Или просто родителите ти не са те възпитали.

[~The Smile~]

Здравей.
Вече си завършила гимназията и не си с тези хора, така че няма за какво да се тревожиш. Разбирам много добре какво е да ти се присмиват собствените ти съученици и знам, че не е никак приятно. В училище връстниците ти са ти се подигравали, защото са били комплексирани деца, жадни за внимание.
Всеки си има недостатъци, но и плюсове, и ти би трябвало да знаеш това. Просто не трябва да обръщаш внимание на това, че леко накуцваш, а по-скоро да го приемеш.

[Press37]

Мисля, че се нуждаеш от професионална помощ.

[draid]

Ти куцаш с единия крак, ама те куцат в главата. На теб няма да ти пречи на нормалният живот, ама на тях ще се отрази доста. Не се притеснявай, че някой ще ти се подиграва където и да било другаде. Само комплексирани хлапета могат да го направят.

[Sunshine.7]

Каквото и да и пишете,няма как да промените ситуацията. Прекалено дълго са я обработвали и цял живот ще си остане комплексирана пикла и психическа развалина...

Личи си, че си "Kuku". Тя според мен не е комплексирана пикла или развалина. Начина, по който се изразяваш за напълно нормално момиче с малък проблем не е особено уместен.
Относно темата. Не обръщай внимание на тези разглезени хора, които виждат само „косурите„ в един човек. Гледай напред и се наслаждавай на това, което имаш и като цяло на живота. Също така ти можеш да постигнеш много повече, ако се вземеш в ръце, отколкото онези, които се мислят за перфектни и се гаврят с другите.

[galen_plamen]

КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА ИМА ТАКИВА ГЛУПАВИ И БЕЗДУШНИ ХОРА, И АЗ СЪЩО ИМАХ ПОДОБНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ,КОИТО МНОГО МЕ ПОДТИСНАХА И ПРОМЕНИХА ХАРАКТЕРА МИ, И КОЛКОТО И ДА СЕ ОПИТВАШ ДА НЕ ТИ ПУКА КОЙ КАКВО КАЗВА Е ТРУДНО ДА СЕ АБСТРАХИРАШ,- В БЪЛГАРИЯ СИ Е ТАКА,НО В ДРУГИ СТРАНИ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ЧУВСТВА МНОГО ПО-СВОБОДНО И СПОКОЙНО.ЖЕЛАЯ ТИ ЗДРАВЕ И ХУБАВИ ЧУВСТВА

[Лия]

Стегни се, момиче! Как да не ставаш за нищо?! Не се интересувай от хорското мнение! Те не могат да се поставят на твое място, за да видят какво е! Излизай, живей си живота колкото се може по-добре и да не ти пука! Намери си приятели, гадже, общувайте заедно, излизайте...

[dope]

Не се отчайвай, а се стегни и се бори. Когато бях на 4 години си изгорих краката. Стоях 2 месеца в Пирогов, съвсем самичка (живея в Габрово и родителите ми ме посещаваха 2/3 пъти в седмицата, когато бяха свижданията), направиха ми 2 операции. Белезите обаче останаха. Психическа травма от раздялата със семейството ми, също. През лятото когато вървя по улицата хората много често ме заглеждат. В началото умирах от срам носех дънки нищо, че беше ужасно горещо, Все пак колкото повече пораствах толкова повече осъзнавах, че белезите не са нещо от което трябва да се срамувам. Същото е и с твоето накуцване - приеми, че си такава каквато си. Всеки един от нас има недостатъци, научи се да живееш със своите. Намери нещо което ти доставя удоволствие и му се отдай!