Не ставам за нищо...

[elena94]

Здравейте.

Не знам дали пиша в правилният раздел, но просто искам да си излея мъката.

По рождение имам малък проблем, поради който леко накуцвам с единият крак.
Не е приятно, но пък и не е болка за умиране.
Никога никой не беше ми се подигравал за този недъг.
Имах нормални приятелства и бях жизнено момиче.
Завърших 8-ми клас и смених класа...знаете как е...

И започнаха проблемите...в началото всички се отнасяхме добре едни с други, дори с 2 момичета завързахме страхотно приятелство. Но като цяло класът не беше мечта - момчетата бяха лиглъовци, а голяма част от момичетата нахакани и безпардонни, бих казала направо мъжкарани.
Аз съм си по-срамежлива и може би точно затова ме избраха като лесна мишена.
Не след дълго започнаха подигравките...започнах да чувам неприятни неща зад гърба си, а скоро и директно в лицето.
Още сутринта ме посрещаха с "тая куцата идва"...казвали са ми какви ли не гнусотии...гавреха се с мен, взимаха ми тетратки, учебници, чанти, яке...и тръгваха да бягат из стаята с думите "хайде сега да видим дали куцият кон може да бяга" или нещо от сорта...и това го правеха най-вече момичета...но и 2-3 лигави момчета също се включваха понякога...
Толкова се разду "балона", че дори гадняри от други класове (които не познавах) започнаха да ми подвикват и да ме гледат подигравателно...
Едва сдържах сълзите си, на няколко пъти не издържах и се разплаках...
Говорих с класната, с психолога в училище...никакъв ефект, правиха им някакви несериозни забележки, след това имаше мир седмица-две и пак се почваше...
Почти 4 години тормоз и унижение...едва чаках да завърша, казвах си "всичко ще свърши и край"
Е да, ама не. Завърших миналата година, но не мога да живея нормално...комплексирах се за цял живот, не смея да изляза от вкъщи за да не ме гледат хората как накуцвам, страх ме е какво ще кажат, какво ще си помислят...изпитвам ужас като си помисля че мога да срещна някой от тези, които се гавреха с мен...
Като трябва да изляза за да отида до някъде ми става напрегнато, сърцето ми бие често, страхувам се от всичко и всеки...
Ходих на различни физиотерапии, имаше определен ефект, но няма как проблемът да се реши напълно...а и имам чувството че даже да се реши и да започна да ходя перфектно, пак ще бъда същата...просто прекалено много ми се насъбра...

По цял ден стоя вкъщи и рисувам, драскам различни неща...не мога да кажа че имам талант, но това е единственият начин да ми минава времето...или в интернет...нямам приятелки и приятели...от стреса започнах да боледувам често и не се чувствам добре, нямам сили...

Не ставам за нищо вече, разсипаха ме, унищожиха ме...