Тази сутрин врътнах една разходка към 6-6.30 из празните улици. Усещаше се онзи хладен въздух, който сякаш ти дава hint, че денят ще бъде успешен. Ама от онзи тип "успешност", която интровертите изпитват, дето я описват много дълбока удоволетвореност и сантиментална привързаност към всичко, което те заобикаля.
Вървях бавно, наблюдавайки сивият оттенък, на наближаващото слънце да изгрее, и как животът сам се подготвяше да направи същото. Животът в хората, бързат за работа, колите се движат с ненормална скорост, там където няма задръствания, а по самите задръствания, ще усетите атмосферата на човешката природа. Пф, глупости, стига да искате, ще усетите и аромат от еднорози, които наскоро са правили нечовешки секс, тройка с фистинг от рог и тук-там октоподена слуз.
Като изключим това, че chill песничка ми беше забила в главата, напълно-пасваща със състоянието, в което се намирах тази невероятна утрин, въпросната мелодийка можеше да бъде заменена от напълно различна. С нея щях да виждам я с по-друг нюанс, или пък директно в друга посока. Кой знае? Всъщност знам, щеше да е точно толкова различно, колкото бих могла да си позволя.
Забързах крачка, защото обичам да ставам рано, но както през останалата част от деня, съм extremely мудна, но сутрин тая ми мудност е в кризистна точка.
Не разбирам защо повечето хора ме гледат свъсено. Разбирам, спи им се, но нека приемем свъсените погледи за по-големият процент, и сведем сънливостта до по-малък такъв. А попринцип походката ми е отнесена, рея някъде, с овчи-мечтателски поглед, и една глуповата усмивка, която бихте й лепнали статус "Mary Jane Sunrise", от "цветето" в саксията, на прозореца.
Абе и него го грее слънце по едното време, ама нали ся расте деня, та не мога да го улуча.
Та, гледат едно-такова... сякаш си им крив. Разбирам, розовите очила са временно нещо, но моля гледайте нещата от друга перспектива.
Когато споделя това на една ейвърейдж дружка, ми казва най-обикновено "Много грееш и тва ги дразни". Естествено, тук това е табелка с комплимент, в който самата тя не знае колко е уместно да звучи като шега, за да не задълбавам вътре в себе си изникналия въпрос, и колко го мисли наистина. Нещо хората са ми скарани с чувството за хумор, и като цяло МОРАЛА ми, щото ...и аз не знам.
Половината път бях стигнала, но кривнах посоката, защото....
.......Господ ме насочи.
ХА
ХА
И в интерес на истината, не беше сгрешил, тъй като асфалтът ставаше все по-интересен. Розовееше, ве. И зеленееше, защото пропукваше от страшно-прясна Февруарска тревица. ОТ ОНАЗИ, ОТ ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ.
И въпросната сива атмосфера ставаше някак по-веселяшка. Как да го опиша? Миришеше на бонбони, а някви random пухкави облачета играеха сиртаки из вече страшно-яко-синьото небе.
Пускаха мазни усмивки, а върху сърфейса им онези шантавите мечки с дъгите, танцуваха пък на Милко Калайджиев и пиеха узо. Половината де, другата залагаше на ракийка, а третата пък слушаше Лепа Брена.
КАК СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ АЗ В ТАКЪВ МОМЕНТ?
Прекрасно.
Ми мани, ами и тревата беше няква такава маршмелоува та където стъпех, стъпките ми оставяха следа и "сокът" се разтичаше, един такъв бяло-зелен, знаете глухарчетата и изобщо флорите какви са отвътре. Ликови тръбички А-У.
Само леприкони и феи не видях. А, глупости, на отсрещната поляна, от дясната ми страна тичаха като побеснели, щото е размножителен период и искаха да дарят човечеството, и всички останали неземни и земни и извънземни твари с мелези. <3
Ей такива неща ме правят щастлива.
И ми казаха, че съм холерик. Дилемата интроверт-екстраверт винаги ме е мъчела, макар че смятам себе си за първото. А всички останали за второто.
Та вървях направо, бях вдигнала 60 км/ч, макар че си вървях съвсем спокойно, радвайки се на прекрасния свят.
И синьото небе.
А от лявата страна виждах по едно време иглолистни дървета и ПРЕКРАСНО ЧУВСТВО, а след определени минути/секунди/часове/светлинни години, теренът ставаше все по епичен.
ОТ размазващи се цветове, (бяло,розово, ел.зелено <3, сиво) ДО вече едни яки сгради, стари-нови, все тая, но бяха ЦВЕТНИ, изрисувани и по дефолт невероятни.
Всичко изглеждаше още по-живо, слънцето беше доста над хоризонта, по лятно време, бих казала 10-11ч.
Баси якото.
И до мен, със същата скорост, се разхождаше едно зелено желе, което приличаше на сладко-чудовище, с усмивка, която ми напомняше на... Деа знам ве, стига ме занимава.
Ми плямпаше ми на оня странен език, на който дрънка unicorn-а от Adventure Time, ама незнайно как, го разбирах.
Кимах с глава и чат-пат отговарях едносмислено и що-годе кратко, щото ми викат надута особа, а и бих го нарекла приятно-сладко-тварене.
И БУМ ЕДНА ГОЛЯМА БОМБА ОТ БОИ се стече из вече нормалния-нов-Западно-европейски асфалт.
А колесницата на Господ, от бели коне с крила, как се казваха ве...
...Та той идваше право от Небесното си царство, проправяйки си път през малкото облаци.
Те му се явяваха като порта, Небесна Порта.
С облаци.
Облаци.
И те пръхтяха йййъърррггхХхххххххххх ХХХ и той един такъв белобрад, със скулички а-у, със бела тога и неква коса, аве яка беше, пънкар с розово гребенче
А-У.
.
И започна да раздава айпод на всяка не-човешка-извънземска-животинка, която на свой ред го хващаше блажено и гледаше с умиление. Бяха щастливи.
Господ го наричам Анти-Турчино-комунист-а ла-патриот, защото не е нищо от това, което виждате в истинския си живот.
Пусна им на Андреа-Няма да съм аз, и мир настъпи из света.
Дойдоха едни яки шарени хипита с минибусче, изрисувано, Volkswagen и цялата тая хипстърност надмина поносимия лвл от 9000, та разпознаха Господа-Господен, и на чичката му стана неудобно.
То па им метна по един МакБук щото да си държат хипстърските-хипарски чаени усти фрашкани с чай. <3
И недалеч се виждаше необятна нивя от чадел, който ми предстоеше да свия, и изпуша.
Но не можах да задържа цялата тази awesomeness и тялото ми се пръсна на парчета. Розовите ми органи бяха навсякъде, прекрасното ми сърчице още тупкаше, а красивата ми глава остана като празна кутия, от която Мозъкът ми крачеше бързо, сякаш сам можеше да функционира за себе си, към тези ЧАДЕЛЕНИ НИВИ. <3
Отговор в тема
Първоначално написано от Mary_Jane_69
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
