PoMagaLo!! plss

[Lighting]

ПО 2-рият

В артистичните училища обучението на актьори чрез импровизации е основен процес, чрез който се придобиват способности за самопровокиране на творческото мислене. Едни от най-важните открития в областта на актьорската игра са били направени именно с помощта на импровизацията. Още актьорите от комедия дел,арте са импровизирали и за първи път са създали на сцената спонтанноста. Голямото постижение на старите италиански комици се състои във факта, че те развиват и оживяват пиесата именно чрез импровизацията и така създават принципно нова основа за актьорската игра в стария европейски театър. Без тази предпоставка модерната драма на Европа щеше да се развива във времето много бавно, изоставайки след японския и китайския театър.
В театъра под понятието импровизация се разбира създадена по време на изпълнението сценична игра, в която липсва определен текст и която не е репетирана. Расъждавайки върху определението “импровизация” и методите на импровизиране Лий Страсбърг дава следния пример, правейки сравнение с музиката: “Една музикална композиция, независимо от нейната драматична интерпретация и представяне се променя само условно. В една композиция имаме не само определена мелодия и тон, но и ритъм. В една симфонична композиция имаме дори определена нота за много инструменти. За този строго определен материал могат да се намерят различни възможности за интерпретация, но спектърът им е ограничен. При изследване на музикалната структура на няколко произволни записи на една и съща симфония се установява липса на промяна в подредбата на нотите, но тя може да се интерпретира, свири и предлага по различен начин. Аналогично на горното в театъра се предоставя драматургичния текст, такъв, какъвто е измислен от драматурга, и актьорът трябва сам да измисли музиката му. Или по-просто казано чрез метода на импровизацията с едни и същи думи актьорът може да постига по няколко различни резултати на театралната си игра”(3).
Първите педагогически опити за използването на импровизацията като обучение срещаме в трудовете на К. С. Станиславски. Той подчинява работата си с актьорите на принципа на етюдите, като всеки един етюд в същността си съдържа импровизиране. По-късно в книгата си “За техниката на актьора”, Михаил Чехов разглежда импровизацията като един от сигурните способи за придобиване на вътрешно творческо самочувствие у актьора. През 30-те години в САЩ Лий Страсбърг доразвива смисъла на импровизацията и я превръща в основен метод за обучение на актьори. В своя “Group theatre” той провежда серия от опити, целта на които е да научи актьора да развива в себе си необходимия поток от мисъл и усещания, който води до спонтанност на сцената. Тази спонтанност трябва да обхваща освен цялата гама от подготвените действия и наизустените реплики, така и възникнали нови поведения извън установените в спектакъла.
Най-общо импровизациите биват:
• индивидуални импровизации – невербални и вербални
• импровизации с партьор – невербални и вербални
Ученето чрез импровизация включва набор от специфични актьорски задачи и упражнения. Всеки един учебен етюд в тях се свежда до кратко завършено действие, което задължително да съдържа възможности за повече от едно спонтанно решение. Така актьорът постепенно във времето се научава да променя начина си на изразяване, когато прави нещо конкретно на сцената и мисли за нещо конкретно, зададено му от педагога.