Чрез невербалните индивидуални импровизации актьорът се научава лесно да намира логиката на поведението си в спектакъла. Упражненията използвани за импровизиране включват в голямата си част безмълвни ситуации, в които актьорът да действа само с езика на тялото си (3). Ако започне твърде рано с текста той се повлиява от него и действа на сцената така, както му посочва написаното, без сам да търси причината, която е предизвикала точно тези, написани за героя му реплики. В резултат играта му се превръща в просто илюстриране на текста. Поради тези причини в началото на обучението се започва с импровизирането върху истински и въображаеми предмети. Когато актьорът се научи да импровизира без текста, той би стигнал естествено до логиката му. Така играещият се научава да се изразява по собствен начин и сам да открива как действа героя му. Освен че помага на актьора да намери логичното поведение на героя, този тип импровизации водят до процес на мислене и откликване, а не до просто бъдещо илюстриране на очевидното значение на репликата.
Понякога студентите се спасяват зад маската на друго лице и така лишават себе си от свободата на “аз в предложените обстоятелства”(2). Фантазията на студентите се провокира с думичкат “ако”. Това “магическо ако” на Станиславски допуска в съзнанието на студента възможността измислицата да бъде осъществена. От тук следва и логичния извод, че при индивидуалната импровизация създаването на всяка една ситуация, в която ще се проявява актьора се изгражда върху верига от въпроси, които я правят по-плътна и органична. Това са:
“Защо?” – довежда до причината и мотивите на действието и свързва случката с конкретно изградената ситуация
“За какво?” – насочва към целта на действието и мобилизира волята му.
и още:
“Защо” – търси се взаимовръзката между обективната ситуация и субекта на действието
“За какво” – изследва обратната взаимовръзка на субекта на действието с обективната реалност (2)
Като примерна задача да разгледаме следната ситуация:
Едно преминаване през сцената се превръща в разходка през зелена ливада (къде), където изведнъж се извива силен вятър (кога), и се налага да изтичаш до близката хижа (как) за да не те завари идващата със светкавици бура (защо).
В този порядък студентът бавно изгражда в себе си сложната логична връзка между конкретното си и лично отношение към обстоятелствата и съответното адекватно свое поведение в създадената ситуация.
Чрез тази серия от невербални импровизации актьорът се учи как да действа истински на сцената независимо от текста и адекватно да реагира на обкръжението си. Упражненията му помагат да опознае логиката на спонтанната, създадена за първи път действителност на сцената, защото “всичко, което става на сцената трябва да става за първи път”(2).
Истинската реакция предизвиква логика, а от логиката се стига до истинската игра. В противен случай най-често започва да се движи хаотично по сцената и играта му става безизразна и неуверена.
В този ред на мисли импровизацията като такава изобщо не бива да се занимава със съдържанието на цялата пиеса, а с онова, което може да стане в намислената в момента ситуация. От това опознаване се развива логиката на сцената. Играта с думи е само завършващ етап при този тип учебна форма.
Вербалната индивидуална импровизация има по-малко значение в процеса на обучението с помощта на импровизации. Класици като Шекспир, Молиер или Чехов никога не са се нуждаели от помощта на актьорите, що се отнася до думите и стихоплетствата (3). При представянето на текстовете си те разчитат на актьора и животът на текстовете им практически зависи от това – доколко актьорите успяват да ги играят достоверно и естествено. Точното съобразяване с написаните думи е пречка за естествено и последователно игрално поведение. По тази причина безмълвната импровизация винаги повече е помагала на актьора да мисли и чувства на сцената и да създава своя собствена действителност, отколкото вербалната. Ако успее да се потопи в ситуация, която му се предлага, актьорът неусетно променя говорът и движенията си. Поведението му става естествено и реално. Така много лесно той може да присъства адекватно на сцената и да играе правдоподобно във всеки един театрален жанр – от комични мюзикъли до класически пиеси. Създаването на навици да се импровизира спасява актьорът да прави паузи на сцената за да си спомни какво следва в текста. Героят му трябва да продължава нататък за да се запази непрекъснатостта на пресъздаваната действителност и поради това актьорът трябва да бъде научен с лекота да импровизира невербално дори и в най-нелепите ситуации, в които понякога изпада пред публиката.

Импровизации с партньор