“В процеса на фиксирането на рисунъка на едно представление всяко приспособление се превръща в действие. Благодарение на това пределите, в които актьорът може да импровизира стават все по-тесни, но възможността и творческото задължение на акьора да импровизира приспособления не само остава в сила до края на работата му върху спектакъла, но се и запазва през всичкото време, докато съществува този спектакъл на сцената. При това следва да се отбележи, че колкото и тесни да са границите, в които актьорът прябва да импровизира, толкова по-голям талант се изисква, толкова по-богата и творчески изострена фантазия е нужна, толкова повече развита трябва да бъде и вътрешната техника на актьора”(1).
През репетиционния период импровизацията е необходимост. Когато актьорът работи върху някоя сцена и не знае как да подходи към нея, тогава често е от голяма полза да се вживее в съответния театрален откъс чрез набор от импровизации. Така най-лесно се опознават условията на ситуацията, мотивацията на героите в тази сцена и в пиесата изобщо (2).
Повторението на вече осъществената импровизация е също важно изискване защото тя трябва да се фиксира и запомни от актьора. Творчески откритото чрез импровизацията събитие има смисъл само ако актьорът вече е усвоил начина да го повтори не механично, а съзидателно, като при това го обогати, без да го видоизменя(2). Безспорно импровизацията е творческия акт на актьора, но едва чрез повторението и фиксирането на този акт в съзнанието си, актьорът започва да усвоява процеса на създаване на своята роля.
Актьорската игра чрез импровизации винаги гарантира усещане в публиката за истинност и реалност на ставащото. И понеже театърът е художествена форма, която позволява да се пристъпва към един и същи материал по различен начин, то обучението на актьорите чрез импровизации се оказва твърде съществено условие за доброто усвояване на знания, необходими за бъдещата им професионална работа.

Използвана литература:
1. Захава,Б.,Майсторството на актьора и режисьора, С.,Изд.Наука и изкуство,1968.
2. Кисьов,В.,С.,Методология на първите стъпки на първите стъпки,С.,Изд.З. Стоянов,2007.
3. Стразбърг,Л., “Актьорски семинар–Бохум 78”, НАТФИЗ, 1985.

За останалото друг, че се изморих.