На какво мирише?

[AnarchyBoy]

I am just going to say.. Awwwwhh..

[Cloud9]

Аз пък да питам как ви мирише спокойствието и доверието че не ми е ясно?

Преди време си говорихме с бившата ми най-добра приятелка в целия свят и стана на въпрос какво виждаме като си помислим за щастие.Тя видя бизнес кариера,а аз видях едни оранжеви завеси ,огряни от залязващото слънце.Замириса ми на стари дървени мебели и изпрни чаршафи.И тогава ме осени-неговата квартира!Времето,в което се криехме от света и се гушкахме на тъкмо чаршафосаното му легло.И ми е едно оранжево.... Та за мен така мирише любовта и до ден днешен.А и парфюма му /който ползваше с тонове/

[AnarchyBoy]

Аз пък да питам как ви мирише спокойствието и доверието че не ми е ясно?

Преди време си говорихме с бившата ми най-добра приятелка в целия свят и стана на въпрос какво виждаме като си помислим за щастие.Тя видя бизнес кариера,а аз видях едни оранжеви завеси ,огряни от залязващото слънце.Замириса ми на стари дървени мебели и изпрни чаршафи.И тогава ме осени-неговата квартира!Времето,в което се криехме от света и се гушкахме на тъкмо чаршафосаното му легло.И ми е едно оранжево.... Та за мен така мирише любовта и до ден днешен.А и парфюма му /който ползваше с тонове/

Натискали сте се в нас?

[Cloud9]

Натискали сте се в нас?

о.О Ко?! Не!

[Lilanda]

Аз пък да питам как ви мирише спокойствието и доверието че не ми е ясно?

Преди време си говорихме с бившата ми най-добра приятелка в целия свят и стана на въпрос какво виждаме като си помислим за щастие.Тя видя бизнес кариера,а аз видях едни оранжеви завеси ,огряни от залязващото слънце.Замириса ми на стари дървени мебели и изпрни чаршафи.И тогава ме осени-неговата квартира!Времето,в което се криехме от света и се гушкахме на тъкмо чаршафосаното му легло.И ми е едно оранжево.... Та за мен така мирише любовта и до ден днешен.А и парфюма му /който ползваше с тонове/

Ще ти споделя нещо, което му бях написала на скоро..

Щастието е различно за всеки. За едни щастие е да са харесвани, за други пък да са сами..Трети намират щастието и в малките неща като усмивката на някой непознат на улицата например..А аз..Един ден просто се събудих щастлива. Не защото бях харесвана или пък защото бях сама..Не и заради нещо дребно..Просто знаех, че съм щастлива..Той ме караше да съм щастлива, макар и още да не го знаех..Осъзнах на какво се дължи това мое щастие в момента, в който го целунах...Просто знаех..А когато той изрече "Обичам те" за пръв път..Щастието беше неописуемо..Щастие. Субективно понятие, а? Но знаеш ли...Всеки ден се будя щастлива..Дали заради усмивката му или заради някоя красива дума..Будя се щастлива, защото е той..Защото знам, че е другата ми половина..Любовта..не..Обичт а ми не може да се опише с думи, затова е много по-лесно да опиша щастието си..Щастието, предизвикващо тази обич..Щастието, че го имам..

С две думи щастието може да е всичко, а за мен щастието е любов..И любовта е щастие също..;3

[Lilanda]

Ама чакай, какво значи да го заслужи? Доколкто знам в момента ти имаш човек до себе си, но не искаш да правищ жертви за него..С какво той не го е заслужил? И не е ли именно тази жертвоготовност любов? Ама не "аз съм готова на жертва, ама като дойде момент за такава, гледам първо себе си"...Наистина жертва..'Щото ще има случаи, в които ще правиш жертва, която ще е в твой ощърб, но ще е в името на връзката ви /някои даже ще са и без той самия да знае/ и какво? Ти няма да направиш въпросната жертва и ще останеш всичко да отмине?

едит: Това беше за Моника.

[AnarchyBoy]

Любовта е за всеки, както и каквато си я направи.. За мен е да пия чай сутрин, докато гледам сладкия й задник по бельо да се клатушка около мен... ;3

[TheDevilInMe]

http://alfa.kachi-snimka.info/vij.ph...399050124n.JPG
Ето ни и нас, сега нямам муза да пиша, ще се включа по някое време.

[Lilanda]

http://alfa.kachi-snimka.info/vij.ph...399050124n.JPG
Ето ни и нас, сега нямам муза да пиша, ще се включа по някое време.

Ааааааа ужасно сладки сте..;33

[girlwithblueeyes]

На този етап от връзката ни не смятам че нито аз или той заслужаваме другият да се жертва .

[Lilanda]

На този етап от връзката ни не смятам че нито аз или той заслужаваме другият да се жертва .

А защо? Какво трябва да направите, че да заслужите жертвата на другия?

[girlwithblueeyes]

Това ще го покаже само времето. Все още сме в начален етап от отношенията ни , на първо място трябва да изграждаме много неща по между си .

[Lilanda]

Ама нали бяхте от няколко години заедно? о.О

[girlwithblueeyes]

Мисля че се бъркаш нещо

[Colouring]

Още едно бързо включване - освен собствената му миризма и гадният-страхотен автършейв, чиято миризма преотрих, че всъщност мразя и харесвам, ми идват още други специфични за мен миризми, които ми напомнят на любов:
- чай от лайка - мда, само аз си знам защо;
- мирисът, с който са пропити пликът и писмото, когато реши да ми прати, за да ме зарадва.

[bybrek]

Симпатяги всичко ,което пишете за любовта и това как сте готови едва ли не на всичко,за човека до вас е супер,ама не мислите ли ,че сте твърде наивни? Най-добрия начин ,който всъщност е доказан не просто на теория ,че човек ще бъде истински щастлив,когато приеме нещата такива каквито са ,не да си живее в "розов балон" ,а да приеме реалността ,че няма винаги да сте толкова щастливи,толкова влюбени ,няма всяка сутрин да се будите с усмивка,за това ,че той/тя е до вас.Те ще си тръгнат или вие ще си тръгнете и тогава ще се чудите ,как да преодолеете тази болка и липсва която усещате вътре в себе си.Любовта и щастието са истински ,когато гледате реално на нещата.

[DisappointedDreamer]

това как сте готови едва ли не на всичко,за човека до вас е супер

Кой го е споменал това в тази тема?

Не живея(ем) в розови балони. Пък дори и да живеем в един огромен, розов балон, не виждам защо трябва да подхождате към дадена идея с факта, че ще дойде краят и. Краят настъпва за всичко и всички. И точно поради тази причина ние не му обръщаме внимание, а се наслаждаваме на това, което имаме в момента.

[bybrek]

Кой го е споменал това в тази тема?

Не живея(ем) в розови балони. Пък дори и да живеем в един огромен, розов балон, не виждам защо трябва да подхождате към дадена идея с факта, че ще дойде краят и. Краят настъпва за всичко и всички. И точно поради тази причина ние не му обръщаме внимание, а се наслаждаваме на това, което имаме в момента.

Ами нещо такова беше ,че са готови да жертват себе си за любовта и за начина по който даден човек ги кара да се чувстват.Това прочетох аз по нагоре.
Напротив точно,поради тази причини ,трябва да се обръща внимание,най-успешните връзки ,най-щастливите връзки така да го кажем,са при хората които гледат реално на нещата.Това вече е теория ,но и доказана донякъде ,бях го чел в университета преди ,че в една връзка когато един от двамата е реалист и осъзнава ,че ще има край ,подхожда с тази идея,че любовта не е само любов ,тогава връзката е най-пълноценна.Проучването се базираше на около 4 или 5 хиляди души. Сега ще кажете,че хората са различни,но всъщност и това е доказано,че хората не са чак толкова различни за емоциите си,да един ще по-умен ,по-добър в дадена област,но стане ли въпрос за емоции и чувства хората се делят на 4 или 5 типа.Позабравил съм точно,кои бяха определящите за емоциите на хората,но ако е важно ще се поразровя и ще ти покажа.

[DisappointedDreamer]

Един приятел ме попита преди няколко месеца защо тръгнах със сегашния си приятел, въпреки че знаех от самото начало, че ще трябва да се разделим. Попита ме защо се впуснах във връзка, чийто край вече виждах как бавно, но сигурно настъпва. Защото си заслужаваше. Защото, въпреки че знаех, че трябва да се разделим, аз изживях всичките месеци изцяло, разнообразно, рисувайки с всички цветове. Обичайки с цялото си аз.

Сякаш "нас" щеше да продължи вечно.

Всички осъзнаваме, че всичко започнато свършва. Но не можем да го завършим пълноценно, мислейки единствено за времето, в което ще го прекратим.

[Colouring]

Попита ме защо се впуснах във връзка, чийто край вече виждах как бавно, но сигурно настъпва. Защото си заслужаваше. Защото, въпреки че знаех, че трябва да се разделим, аз изживях всичките месеци изцяло, разнообразно, рисувайки с всички цветове. Обичайки с цялото си аз.

Сякаш "нас" щеше да продължи вечно.

Всички осъзнаваме, че всичко започнато свършва. Но не можем да го завършим пълноценно, мислейки единствено за времето, в което ще го прекратим.

Абсолютно същото е при мен в момента. Обаче цялата тази връзка ме кара да бъда една идея по-оптимистично настроена, да гледам от хубавата страна на нещата, аз, реалистът с леко песимистични наклонности. :Д Сетих се за нещо, което мисля, че добре описва нещата: “There are no happy endings. Endings are the saddest part, So just give me a happy middle. And a very happy start.”
Тъй че, за да не се отплесваме прекалено от темата, не мисля, че е никак наивно да смятам, че неговата миризма е миризмата на любов. Сега е така. Никой не знае в бъдещето как ще е, но в момента не ме и интересува.

DD, ние също сме от 8 месеца заедно (добре де, почти 9). Само дето при нас пречката и сега е разстоянието. Вие, както и всички, които пуснаха снимки, сте много сладки. Ама и няма как де, щом сте влюбени. :Д Чак и мен ме засърбяват ръцете да пусна някоя и друга снимка, ама съм си казала, че няма да давам снимки. Ако някой чак толкова има желание мога да пусна 1 на лично, ама не мисля, че съм толкова интересна на някого. :Д

[Lilanda]

Кой го е споменал това в тази тема?

Не живея(ем) в розови балони. Пък дори и да живеем в един огромен, розов балон, не виждам защо трябва да подхождате към дадена идея с факта, че ще дойде краят и. Краят настъпва за всичко и всички. И точно поради тази причина ние не му обръщаме внимание, а се наслаждаваме на това, което имаме в момента.

Ох Маги, по-добре не бих могла да се изразя..

Аз споменах от части това за даването на всичко, но далеч нямах предвид да даваш абсолютно всичко..Това, което е в допустимите за теб норми, да..Може да има и случаи, в които да се наложи да дадеш малко повече от допустимито, но защо да се щадиш като искаш да изградиш нещо с този човек? Ако ще живееш с мисълта, че ще дойде краят, защо въобще слагаш начало на нещо?

[Colouring]

^Да, така е. Именно затова така ми мирише неговата любов, а не любовта по принцип. 'Щото след известен период от време съм достатъчно реалистка да вярвам, че като мина покрай мъж, който ползва същия одеколон, вместо да ми замирише на щастлие и на розово вероятно няма да усетя нищо. Но пък тогава ще имам други дефиниции за любов, други миризми ще ме радват, миризмата ще е различна, макар и чувството - същото.

[DisappointedDreamer]

Ти живееш, фокусирайки се върху мисълта, че ще умреш? Купуваш цветя с мисълта, че ще увехнат?

Пак казвам - прав си, краят настъпва за всичко и всички. Ние осъзнаваме съществуването му. Осъзнаваме и фактът, че е неизбежен. Но избираме да го игнорираме, за да живеем пълноценно.

Това за мен не е живеене в розов балон, а просто и чисто живеене.

[bybrek]

Ти живееш, фокусирайки се върху мисълта, че ще умреш?

Да точно така живея,но това е поради съвсем друга причина,защото аз го знам и осъзнавам,но това вече е на здравословна основа,повечето хора сигурно и аз нямаше да се замислям ,че няма да умра скоро въпреки,че всички знаем, че е неизбежно,но в моя случай го знам,но това е заболяване както и да е.

Да казваш,че си започнала връзка въпреки ,че си била сигурна и убедена,че ще завърши зле ,точно за това говорех.Че когато хората тръгват с такава нагласа и осъзнават фактите и края ,връзката е много по хубава ,пълноценна ,щастлива и т.н. А не когато ,хората си мислят,че е единствения ,едниствената,заедно са и е невероятно край няма друго мнение.Това имах предвид,надявам се ,че ме разбра.

[DisappointedDreamer]

убедена,че ще завърши зле ,точно за това говорех.

О, не, не, не.

Само защото (може би) ще свърши, не означава, че е свършила "зле". Много черно виждаш нещата.