Един приятел ме попита преди няколко месеца защо тръгнах със сегашния си приятел, въпреки че знаех от самото начало, че ще трябва да се разделим. Попита ме защо се впуснах във връзка, чийто край вече виждах как бавно, но сигурно настъпва. Защото си заслужаваше. Защото, въпреки че знаех, че трябва да се разделим, аз изживях всичките месеци изцяло, разнообразно, рисувайки с всички цветове. Обичайки с цялото си аз.

Сякаш "нас" щеше да продължи вечно.

Всички осъзнаваме, че всичко започнато свършва. Но не можем да го завършим пълноценно, мислейки единствено за времето, в което ще го прекратим.