Цитирай Първоначално написано от Kakinceto Виж мнението
Здравейте! Съжалявам, ако тази тема е публикувана и преди, ама имах нужда да се консултирам с вас относно един важен за мен въпрос...гаджетата и като общо взаимоотношенията с противоположния пол. Момиче съм, на 16 още и съм много комплексирана, че нямам приятел. Всичките ми приятелки са имали по няколко приятеля, някои даже и интимни дружки, аз тука си седя необвързана. Тъпото е, че дори не съм се целувала с момче и това ме прави много притеснена. В мен ли е проблема? Какво не ми е наред? Какво правя грешно? Не се смятам за грозна, нито дебела, нито тъпа. Имам си глава, 2 ръце и 2 крака. Та, имаше едно момче преди 2 месеца. ТОЙ ми писа на свети Валентин като аз още от преди това си го бях харесала. Първоначално много се изненадах, след това се панирах и най-накрая предприех някакво действие. Писахме, писахме, до към 3 сутринта си писахме. На следващия ден той отново те потърси. Така една седмица все той ми пишеше първи, все си писахме до сред нощите, все ставаше много смях с него и въобще ми беше много приятно да си пиша с него, а мисля че и на него му е било хубаво. Като си писахме той все ми правеше някакви комплименти, аз също му говорех на него миличко, не е като да съм била безразлична. И както вече може би предположихте, аз имах някаква надежда. И, моля ви се, имаше 1 ден мълчание, при което аз на 2рия му писах просто "хей" и отговорът му беше "съжалявам, ако е твърде късно, но.... искам да си останем само приятели..."... и аз... изпаднах в шок. Аз му писах "добре ". Стана ми много гадно, даже преди да заспа си поплаках стабилно. ... ТОЙ започна всичко, като подведе МЕН и накрая остави МЕН да плача, заради НЕГО. Много ме нарани. Какво толкова съм му казала, че го отблъснах? Ако не му харесвах нямаше да ми пише първоначално, нали? Сигурно проблема е в мен... Хора, наистина вече взех да се отчайвам.. Какво да правя... Изгубена съм...
Трябва да излизаш повече. Спри интернет общуването с непознати. Търси по-големи момчета. Спомням си на 15 като бях знаех че ме харесва едно момиче но нищо не направих. Чувствах се, че съм неопитен и ме беше страх да не объркам нещо. След няколко години почнах да придобивам увереност.