Трябва ли да се бият децата..

[golemiq_korab_minava]

.. в името на възпитанието.
И до колко годишна възраст мислите, че това помага?
А действително карането, повишаването на тон и заплахите от страна на родителя доколко са полезни, ИЛИ само замазват временно положението?

Когато нормалния разговор не може да ограничи действията на един тиинейджър, защото той просто не слуша, то един голям бой от повече шамари би ли се отразил положително, или напротив - ще вдигне бариерата още повече?
А какъв е лека?
Как са процедирали вашите родители?
:Д

[anonymous895156]

Възпитание с бой и заплахи не се постига. Най-много да превърнеш детето си в същия простак като теб и да му вмениш чувство за страх от всекиго с малко повече сила.

[AnarchyBoy]

Възпитание с бой и заплахи не се постига. Най-много да превърнеш детето си в същия простак като теб и да му вмениш чувство за страх от всекиго с малко повече сила.

Това, че ти си нежен педал не значи, че всички са такива (за протокола нашите не са ме удряли.)

[golemiq_korab_minava]

Сега и моето мнение.
Има деца и деца с различен характер.
В ранна детска възраст, когато детето е много малко и не разбира - мисля, че в краен случаи може да изяде някой лек шамар като част от наказанието. Така разбира кое е редно и кое не е.
По късно, когато вече започне да разсъждава и да мисли като по-голям човек - наказанията започват да придобиват все по-ограничен ефект. Не съм сигурен, че един хубав тупаник винаги ще е из в грешка. Момчето НЕ трябва да има страх от баща си, а респект и уважение. Един шамар никога не е нещо сериозно. Винаги обаче трябва да се знае от детето -защо.
Аз обаче мисля, че идва един момент, когато боя и караниците просто се изтъркват и утаяват . Само провокират агресия у младия, която после си я изкарва на другите.

[golemiq_korab_minava]

Разбира се - най-важното е добрия разговор и повече контакт в ежедневието.
Да обаче тийновете например искат отделение и свобода. Дискотеки и тнт.
Искат самостоятелен живот, за който не са готови.
Възникват много сложни проблеми и нали всички обичат да слушат повече модата и аверите си и не мислят трезво.
Тоест ти не можеш нито да им позволиш на се прибере след 11 вечерта, нито да му забраниш, за да го ,,пазиш''. А в същото време човек тря става.

[EinGutesKind]

Зависи от детето. Ако не разбира с добро, боят върши най-добра работа. Някои днешни деца са такива лайна, че дори на мен ми идва да им лепна няколко шамара (а съм толкова спокоен човек и им се радвам) Едно време в соца като са ги били, положението е било коренно различно.

[SonataArctica]

Всичко е до възпитанието, което си дал на детето. Някои са наистина разглезени и родителите се осъзнават прекалено късно (или изобщо не го правят) и почват да бият детето. Това не е начина. Говоря за разглезените, защото това е най-честия случай.

[Lilanda]

Не мога да разбера защо някои хора си мислят, че боят ще донесе нещо друго на детето освен страх...

[Mary_Jane_69]

Зависи от детето. Ако не разбира с добро, боят върши най-добра работа. Някои днешни деца са такива лайна, че дори на мен ми идва да им лепна няколко шамара (а съм толкова спокоен човек и им се радвам) Едно време в соца като са ги били, положението е било коренно различно.

Познай що са такива, и не е от липсата на бой.

[EinGutesKind]

Познай що са такива, и не е от липсата на бой.

Точно от липса на бой е. Един приятел ми е казвал, че баща му като бил малък, "сам го пращали да си намери жилава пръчка, с която да го бият" - и сега да видиш човек и мъж на място.

[EinGutesKind]

Не мога да разбера защо някои хора си мислят, че боят ще донесе нещо друго на детето освен страх...

Ами да, днешните деца нямат страх от нищо, затова са такива говеда.

[yakuza_]

За малките келеши само бой и ебанье!

[Mary_Jane_69]

Точно от липса на бой е. Един приятел ми е казвал, че баща му като бил малък, "сам го пращали да си намери жилава пръчка, с която да го бият" - и сега да видиш човек и мъж на място.

Извинявай, ама не.
Свестни хора и без да са третирани като животни (те са яки) има. Теб били ли са те, предполагам се смяташ за свестен?

[EinGutesKind]

Извинявай, ама не.
Свестни хора и без да са третирани като животни (те са яки) има. Теб били ли са те, предполагам се смяташ за свестен?

Не, ама и аз съм леке в много отношения. Ако нашите не ме оправяха, жив съм загинал

[Lilanda]

Аха..И какво ще постигнеш като детето го е страх от теб, Насе? Ще се крие и ще гледа да не го хващаш повече, а ако го хванеш, ще се оправдае; ще се отдалечи от теб и няма да ти споделя; ще те намрази; комуникацията ви ще е разрушена. Аз не виждам нищо добро в цялата работа..

Пази, Боже, да ти се роди детенце...

[EinGutesKind]

Аха..И какво ще постигнеш като детето го е страх от теб, Насе? Ще се крие и ще гледа да не го хващаш повече, а ако го хванеш, ще се оправдае; ще се отдалечи от теб и няма да ти споделя; ще те намрази; комуникацията ви ще е разрушена. Аз не виждам нищо добро в цялата работа..

Пази, Боже, да ти се роди детенце...

Нямам предвид да го смазвам от бой след всяка беля или всеки път като го видя, а просто няколко шамара за "отрезвяване" - и то в краен случай, както вече казах.

[tori]

Мне, боя не оправя нещата.

[golemiq_korab_minava]

Нямам предвид да го смазвам от бой след всяка беля или всеки път като го видя, а просто няколко шамара за "отрезвяване" - и то в краен случай, както вече казах.

Точно това. И в случай, когато не е преминало в етап пубертет, или не знам.
Принципно контакта и вниманието, разбирането, са най-важни, но не е лесно да влезеш в разсъжденията на всяко дете винаги, както и въобще да го накараш да те разбере и да те послуша.
Боя в някои случаи наистина помага, но в други - както детето, така и вече подрастващия тиин - се стресира и прочие.
Да шамаросаш детето ти не означава то да започне да се страхува от теб. Как ли? Ми като му покажеш след това правилното, като го награждаваш, като обичаш - то усеща. Като му обръщаш внимание, като играеш с него. Ако от два шамара нечие дете е придобило страх, то е само заради липса на любов.

[Lilanda]

Нямам предвид да го смазвам от бой след всяка беля или всеки път като го видя, а просто няколко шамара за "отрезвяване" - и то в краен случай, както вече казах.

Сещам се за един случай...Майка ми и брат ми се бяха скарали жестоко..Брат ми беше вече голям..Около 10-ти клас някъде е бил, след като го помня..Майка ми посегна на брат ми, той ѝ хвана ръката и ѝ каза само "Недей", след което я пусна и отиде в другата стая..Аз седях безучастно в страни, докато брат ми не излезе от стаята, а в момента, в който го направи, хукнах след него..След като влезе в стаята, той скочи на леглото и аз се свих до него и му казах, че ме е страх от мама.../след като той е бил 10-ти клас, аз съм била на 5-6/ Та доста дълго време се страхувах от майка, дори след операцията ми /която беше малко след това/ пожелах да видя брат си, а не майка ми..

Та мисълта ми е..Едно посягане, което дори не беше отправено към мен, ме накара да се страхувам от майка ми за около година и нещо, а камо ли шамар или недай си, Боже, нещо повече..

[AnarchyBoy]

Бой ве... за двойка направо с шут в главата му влизаш, а това е едва началото. ;С

[golemiq_korab_minava]

Сещам се за един случай...Майка ми и брат ми се бяха скарали жестоко..Брат ми беше вече голям..Около 10-ти клас някъде е бил, след като го помня..Майка ми посегна на брат ми, той ѝ хвана ръката и ѝ каза само "Недей", след което я пусна и отиде в другата стая..Аз седях безучастно в страни, докато брат ми не излезе от стаята, а в момента, в който го направи, хукнах след него..След като влезе в стаята, той скочи на леглото и аз се свих до него и му казах, че ме е страх от мама.../след като той е бил 10-ти клас, аз съм била на 5-6/ Та доста дълго време се страхувах от майка, дори след операцията ми /която беше малко след това/ пожелах да видя брат си, а не майка ми..

Та мисълта ми е..Едно посягане, което дори не беше отправено към мен, ме накара да се страхувам от майка ми за около година и нещо, а камо ли шамар или недай си, Боже, нещо повече..

Ти си момиче. . . Има разлика.
И страхът от наказание от родителите при децата до известна степен не виждам какво толкова пречи.

[Lilanda]

И каква е разликата?

Повярвай ми, и аз съм изяждала по някое друго шамарче на по-...зряла възраст и не е като да съм спирала да правя точно това след това../говорим за случай, в който нищо не съм направила и се защитавам, да не вземе да влезне една моя любимка в темата и да ме нападне за това/

[EinGutesKind]

Сещам се за един случай...Майка ми и брат ми се бяха скарали жестоко..Брат ми беше вече голям..Около 10-ти клас някъде е бил, след като го помня..Майка ми посегна на брат ми, той ѝ хвана ръката и ѝ каза само "Недей", след което я пусна и отиде в другата стая..Аз седях безучастно в страни, докато брат ми не излезе от стаята, а в момента, в който го направи, хукнах след него..След като влезе в стаята, той скочи на леглото и аз се свих до него и му казах, че ме е страх от мама.../след като той е бил 10-ти клас, аз съм била на 5-6/ Та доста дълго време се страхувах от майка, дори след операцията ми /която беше малко след това/ пожелах да видя брат си, а не майка ми..

Та мисълта ми е..Едно посягане, което дори не беше отправено към мен, ме накара да се страхувам от майка ми за около година и нещо, а камо ли шамар или недай си, Боже, нещо повече..

Значи не те обгражда с достатъчно любов, както казаха над теб. Аз не казвам родителите да са цял живот груби, но не и постоянно да оставят да им се качват на главата. Баланс, поощрения и санкции. Друг пример: едно лапе в блока нон стоп крещи, тропа, реве, тръшка се (без никаква причина) и някой като направи забележка на родителите - дете било ... на него като му кажеш нещо от тип да е по-тихо или да млъкне, отговорът е писък - е как да не му отвинтиш няколко шамара? Лиготия и инат на макс най не понасям.

[golemiq_korab_minava]

И каква е разликата?

Повярвай ми, и аз съм изяждала по някое друго шамарче на по-...зряла възраст и не е като да съм спирала да правя точно това след това../говорим за случай, в който нищо не съм направила и се защитавам, да не вземе да влезне една моя любимка в темата и да ме нападне за това/

Затова казах, че си е до детето и до 6-тата година възпитанието е е най-важно, нали така беше?
Аз съм ял шамари и караници, от които след това на пук съм правил още повече бели хахаха. Ама някои пишлемата, които си им изтървал началото да кажем, или попринцип, НЕ слушат? Аз познавам такива, лигави, нямат угодия как се оправят?
По логиката за безефектния бой - всяко наказание е без ефект. Като няма страх пък съвсем ще те прави на луда, ще бяга, ще мрънка, няма да знае и да чувства, че родителя има и отрицателна страна. безнаказано един вид.

[Lilanda]

Значи не те обгражда с достатъчно любов, както казаха над теб. Аз не казвам родителите да са цял живот груби, но не и постоянно да оставят да им се качват на главата. Баланс, поощрения и санкции. Друг пример: едно лапе в блока нон стоп крещи, тропа, реве, тръшка се (без никаква причина) и някой като направи забележка на родителите - дете било ... на него като му кажеш нещо от тип да е по-тихо или да млъкне, отговорът е писък - е как да не му отвинтиш няколко шамара?

Повярвай ми, аз цял живот съм обградена от прекалено много любов от родителите си /чак понякога ме задушават хаха/, та страха не се е дължал на това...Пък и точно в този период /както споменах, малко след това беше животоспасяващата ми операция/ едва ли някой родител би спрял да показва обичта си към детето си..Дето има една дума, аз съм можела да умра на операционната, а тя ще се държи студено и т.н. Знаеш ли кога?

Относно твоя пример-това вече си е до възпитание, не до бой..Родителите са го глезили и то е започнало да пищи и да врещи като му се откаже нещо...Нито аз, нито брат ми сме правили такива изпълнения дори като бебета..