Тя. Тя е стара история. Човек от миналото, като хубава книга в библиотеката, забравил си, че си я чел, но като я видиш ти се иска пак да я изчетеш. Въпреки, че знаеш какво се случва и не винаги ти харесва. Това е моят случай. Знам какво ще се случи ако я потърся отново. Ще я поискам отново. Ще искам да е моя. Идеята за нейното съществуване ме влюбва. Това е единственото нещо, което ме влюбва. Не съм влюбчив, всяка следваща връзка - бърз провал. Ако я потърся начинът, по който ще се стекът обстоятелствата няма да ми хареса. Защо? Не сме един за друг, освен като приятели, но приятелството й ме дразни. Мога да я прегръщам като приятел, но не и като повече. Не сме един за друг. Аз съм пресметлив, аналитичен, не съм човек на изкуството, а човек на науката. Тя е емоционална с променливи настроения, които ме убиват, тя е импулсивна, владее се от сърцето, а не от разума. Несъвместимостта ни ме кара да я искам. Всеки път с нея, всяко излизане е като да рова в безсмислието за смисъл - няма нужда да се виждаме, но въпреки това го желая с цялото си същество. Понякога, когато видя стара наша снимка ме наляга такава меланхолия, че просто трябва да седна. Усещам присъствието й. Случвало се е да сънувам празна стая, непрогледно тъмна, но пълна с нейния аромат и сякаш усещам присъствието й, въпреки че не я виждам и въпреки че знам, че я няма. Постоянно пробвам с други момичета, все пак минаха повече от две години, но никоя не ми дава тази емоция. Чувствам се зле, защото използвам всяка следваща. Излизам все с невероятни момичета, които аз не мога да оценя, които други с радост биха оценили. Сякаш тя е била първата ми любов, която е оставила в мен някакъв фитил. Всяка дума за нея, всеки парфюм, който тя е имала, всяко място на което сме били, дори когато някоя друга използва, някоя нейна фраза - запалват този фитил и аз изгарям. Принципно досега в живота ми съм се отърсвал спокойно от всичко - лоши навици, други неуспехи, но не мога да се откъсна от нея, не и напълно. Опитвал съм и със спорт - бокс, фитнес, тенис - помагат, но не напълно. Сещам се рядко за нея, може би два-три пъти в месеца, но когато се сетя все едно изживявам всяка емоция, която съм изпитал с нея в рамките на минути - държи ми влага с часове. Все още имаме нормални отношения, чуваме се чат пат, каним се на рождени дни, ако се засечем някъде изоставяме всяка работа и оставаме двамата да си говорим. Не знам каква е целта на темата, вероятно да чуя и странично мнение