Здравейте,не знам дали имам нужда от съвет просто искам да кажа на някого ,който няма да ме съди и няма да е субективен.Разделих си с приятелката си началото на март и то доста тежка раздяла,като цяло тя продължаваше целият февруари ,но началото на март беше краят.Имам ново момиче започнахме да излизаме ,точно след като се разделих с Ростислава,но просто си излизахме цял месец без абсолютно нищо повече от приятели,след това нещата се получиха,на никой не казах,че Ростислава ме съсипа ,на никой не казах какво се случи,всички си мислят ,че аз съм сгрешил както винаги,аз съм направил нещо за да се разделим,че съм й изневерил или нещо такова,но не беше така,но аз просто реших да кажа "Да ,изневерих й ,връзката ни беше красива,но приключи" това казвам на всички ,които все още ме питат "КАКВО СЕ СЛУЧИ??" .Защото имахме уникална връзка,то беше любов,страст ,драма ,беше лудост.Такава връзка никога не съм имал,толкова много емоции,толкова много чувства ,любовта ни ни съсипваше,толкова се обичахме,че се карахме за това.Бяхме луди един по друг,да бъда с нея беше най-красивото и най-болезненото нещо ,което съм изпитвал.Вбесявахме се до полуда,карахме се ,биехме се ,тръгвахме си,но пак се обичахме.Когато повечето хора се влюбят,обичат и се чувстват обичани,стават по-добри ,някак любовта и емоциите ги правят по-добри хора,но при нас беше обратното ,ставахме други и то не по-добри.И двамата извадихме някаква ненормална ревност,мисълта че някой друг може да я докосва,да я поглежда ме влудяваше,карахме се постоянно ,наранихме се много.Но боже толкова ми липсва,не се бяхме чували и виждали цял месец,нямаше какво да си кажем,всичко приключи по най-ужасният сценарии,направихме ужасни неща един на друг,казахме си още по тежки думи.Но ми липсва ,да се събуждам до нея,да знам ,че никога ризата или тениската ми няма да е на стола или на пода ,защото тя ще е станала ,ще я е облякла и ще е в другата стая на дивана с кучето и ще пие кафе и ще чете списанието си,всяка сутрин правеше това,знаеше ,че ме дразни да ми взима дрехите ,но винаги го правеше.Липсва ми ,как ми се караше ,когато не можех да разбера за какво ми говори или когато я взимах от университета и тя ентусиазирано искаше да ми разкаже,какво е станало днес или какво е научила и това ме правеше щастлив.Липсва ми ,аромата й .. тялото й до мен,гласа й ,усмивката й,секса с нея.. липсва ми тя ,когато си тръгна буквално все едно взе нещо от мен и не съм същият.Някак си вече не се забавлявам толкова,не съм толкова емоционален,чувствам се самотен без нея.Но не я искам в живота си отново,всичко приключи,но просто ми липсва много.А не мога да кажа на никого ,най-малко на нея,всяка вечер преди да заспя мисля за нея,дали тя се сеща за мен понякога.. дали й липсвам ,така както тя ми липсва.