Малко не съм наясно със себе си

[sunnshine97]

Здравейте, отново търся съвет тук. Ще мина направо към проблема. През изминалата ваканция се случи нещо изключително странно.. случи ми се това да не знам как се чувствам. Приятелят ми имаше пътуване извън България за 4 дни. След като замина просто беше някакъв кошмар, не знаех как се чувствам, не знаех какво чувствам към себе си, към него, към околните, изобщо като цяло. Някак си, не знам как да се изразя. Мм, заедно сме от около година. Знам, че ме обича, аз също много го обичам. Попитах се къде е проблемът, в училище не бих казала, че имам проблеми, оценките са ми добри, знам, че мога и повече, но понякога мързелът надделява. С родителите ми.. да чукна на дърво, проблеми не срещам. С момчето.. с него нямам, имаме си спорове и така нататък, но знам, че се обичаме. Като се замисля, през изминалото време, откакто бе приет в университет, среща трудности.. не знам дали това ми тежи, това, че не намирам начин да му помогна или.. знам ли. Преди това имахме друг проблем.. с ескапел както и да е, не знам дали да го отдам на това, че ми се е насъбрало много и в момента просто избива в тази насока. През самата ваканция се затворих у дома и не знам, почувствах се сама може би, не знам, наистина не знам къде да търся проблема. Понякога ми идва в повече, когато разговаряме за университета и ми обяснява как му е трудно, разбирам, че това място не е за него.. и не знам, само знам, че го обичам, а не знам на мен какво ми е на 17 съм, чудех се дали не е някаква късна форма на пубертет, ама.. досега не съм имала проблеми, винаги съм била спокойна, а сега.. просто отвътре ми става някак тягостно и започвам да плача Някои казват, че когато човек се чувства комфортно и започва да се чуди какво става.. може и да е това. Пък и тези дни, прекарани вкъщи и неправенето на нищо не ми подействаха добре. Бих била благодарна, ако някой сподели мнението си за тази ситуация.

[Didko_Beats]

Ще мина направо към проблема. През изминалата ваканция се случи нещо изключително странно.. случи ми се това да не знам как се чувствам.

Е тва е ... Да ти имам проблемите ...

[Soul_Kitchen]

Не го обичаш... цялото ти състояние е в следствие на навиците. Уви... жалко, че навици могат да се изградят и за 1 месец и за 1 година и за повече... различните хора се привързват до различна степен за различно време.

[sunnshine97]

Но любовта се заслужава до някаква степен, а човекът ми е показал, че я заслужава и аз наистина държа на него, не мисля, че е навик. Приемам го като нещо наистина важно и нещо, което оценявам, защото това е нещото, което винаги съм търсила. Да обичам и да ме обичат. Вярно е, привързана съм към него, но не е само това. Didko_Beats, разбирам, че е странно, но.. не мога да го обясня по-добре.

[RapExotic]

Замисляла ли си се за пролетната умора?

[Soul_Kitchen]

Заслужава се уважение, доверие, приятелство като следствие от предходните две... Любовта е (може би) единственото нещо, което не се заслужава... сложиш ли я на кантара, започнеш ли да си задаваш въпроси като "Обичам ли го... Защо...?" то за каква любов говорим тогава ... !? Човек обича, когато забрави за местоимението Аз! Трагедията е... че липсата на местоимение почти винаги е само от едната страна.