Рева, викам, карам се с всеки, слушам тъжни песни,отново рева, лягам, мисля, премислям, сещам се за хубавите моменти и пак рева, сещам се и за лошите и пак рева и така времето си минава. В един момента толкова ми е омръзнало да рева, че ми става едно такова безразлично. Пак се сещам,пак ми е гадно пак пускам 1 2 сълзички и ми минава за секунди. В началото е трудно.. аз лично си го изкарвам някак. Цял ден преструвайки се, усмихвайки се насила ми излиза през гъза като си легна. Излизай ... колкото и да не ти се иска поне докато си вънка времето ти минава по-бързо. Говори... ако имаш с кого говори му излей си мъката всичко което ти е на душата, което ти се върти в главата. Аз лично... колкото и тъпо да ти звучи си го писах на лист всичко което исках да му кажа, а не успях през което си поплаквах доста ... (колко ли смешно съм изглеждала .. ) и после някак много по-добре се чувствах. Много писах излизай,забавлявай се живота е пред теб още толкова хубави неща ще ти се случат мисли за това .. )