Класно по литература

[Iliyana.]

Здравейте мили хора..точно в момента пишем класно по литература и ще съм адски благодарна на всеки който ми помогне за есе на тема ,, Животът-тайнсто от повтаряеми и неповтаряеми събития,, Моля ви помогнете с каквото се сещате.

[OoVasKoO]

Животът е най-прекрасният дар,който ни е даден от Твореца, а ние просто минаваме през него без да се замисляме, а когато успеем да погледнем назад разбираме, че е вече прекалено късно за промени или за втори шанс.
За смисъла му е безсмислено да се говори, тъй като никой не знае всъщност какво има преди или след него. Но може да се помисли върху стойността му.Всеки отделен човек има индивидуална представа за битието. За някои тя се побира в рутинните им действия, за творците се отъждествява със създаването на шедьовър, за певеца – в пеенето, за доктора – в медицината, за жената – в даряването на живота. Но колкото и да са различни представите ни всички се стремим да оставим някаква следа след себе си. Защото животът на човека се измерва с това, което той е направил и изживял в него.
Животът е пълен с поезия и идеи,стига да може човек да ги открива.Трябва да умеем да живеем така,че да можем да изпитваме непрекъсната наслада и радост.Да живееш,не е лесна работа.Трябва постоянно да се усъвършенстваш и да вървиш все напред.Никога не бива да се задоволяваме с постигане на минимални резултати,в която и област от живота да е това.Защото именно това ни кара да търсим нещо ново и екстравагантно...нещо изпълващо ни...нещо неизпитвано до сега. Но повтарящите се събития от живота ни не са никак по-маловажни...Всеки ден виждаме изгрева,събуждаме се ,срещаме се с приятелите ни,играем на компютърни игри,смеем се,обичаме...Нима макар и заобикалящи ни тези ежедневни случки не са нещо хубаво?Напротив,всеки един от нас трябва да е благодарен,че може да е тук,че вижда,че чува, че мисли повече или по малко,че се може да радва на живота изцяло.... Но по-време на пътя трябва да има и пречки,защото без тях,рано ли късно,всичко ще започне да ни се струва еднообразно,а това би довело до загуба на надеждата, защото именно тя ни прави хора в крайна сметка.Така че трябва да посрещаме трудностите уверени, че ще ги преодолееем, за да се почувстваме наистина живи.


копирано е от referati.org