Много съм срамежлива.

[black_canary]

Здравейте. Не знам дали темата ми е точно за тук, но това не е от значение. Проблемът ми е, че съм ужасно срамежлива. Мама ми каза, че от както съм влязла в пубертета съм така. Не мога да завържа разговор с никой, ако някой ме заговори започвам да мрънкам под носа си и не мога да свържа едно смислено изречение. Имам само една най-добра приятелка, пред която се отпускам и си щурея, но ако има дори един човек покрай нас съм като дърво. Срам ме е да говоря с някой от нашия клас, защото може да съм им досадна. От около 6 месеца ходя на театър. Много често ми се случва другите артисти да ми казват да говоря по-силно или да се отпусна(защото съм като дърво на сцената). Не знам защо, но не мога. Има само четирима човека, които са горе-долу на моята възраст(дори един е от моя клас) и въпреки това не мога да говоря нормално с тях. Не знам какво ми става. Моля, дайте съвет как да се преборя със срамежливостта! Ще съм ви мнооооого благодарна!

[The_Cutiest_Girl]

Еми незнам какво да ти кажа, и на мен ми се е случвало , но дойде момент в който излязох от това състояние, незнам как стана може би когато се преместих в гимназията и разбрах че ако мълча като пън никой няма да иска да се сприятели със мен и взех да се отпускам и май така се получиха нещата при мен и при теб ще се оправят

[nikencheto]

chestno kazano i az bqh taka po syshtiq nachin samo deto imah ne 1 a 3 priqtelki i pak mi bqha mnogo na men mi pomogna misleneto prosto misleh nad razni neshta rasyjdavah si vadeh si izvodi ot dadeni situaciii zashtoto kogato si sramejliv ti si po-svit chovek i ne mojesh da se zashtitish kogaot nqkoi ti se zaqde tova e nai-malkoto prosto stigash do moment v koito vs razbirat che si slab i te machkat i poneje nqmash mnogo priqteli i nqma koi da te spasi tyi che ako ti sama ne si pomognesh nqma koi

[toad]

Такава си като същност, като характер и личност. Колкото и да се опитваш да го промениш няма как да стане. И 15 тона книги да изчетеш по темата, и 50 човека да ти дават най-добрите съвети няма да проработи. С времето, когато израстеш физически и психически и придобиеш повече опит, когато започнат да те вълнуват други неща, то тогава просто ще се отпуснеш и ще имаш нужното самочувствие да правиш много неща без сегашните угризения. Ще се сещаш за сегашните си неволи с насмешка. Това естествено ако си градивна личност.

[RapExotic]

Имаш липса на самочувствие. Сама каза - притесняваш се да не им досаждаш. Това значи, че се чувстваш по-низша от тях, което не е така. Проумей го и нещата ще се оправят много лесно.

[tochko]

Мислех че вече няма такива свити момичета, като знам как кифлите си превят по 50 снимки на лицето,почти еднакви за ФБ .И аз бях така в старото ми училище, влияеше ми зле класа-имахме около15-16 синчета на богаташи които определено ме подтискаха, макар и непряко. Някакси неможех да стана толкова добър като тях, не се и мъчех. Имах само двама-трима приятели. Откакто веднъж се отървах от тях значително се промених, в новото училище намерих една много добра компания в която се вписвам. Израстни с помоща на приятели, те ще те подкрепят и харесват. Пробвай, започни нещо ново, освен тятъра , почни да мислиш като по-голяма, ще намираш общ език с интелигентните, пък лигавенето след това . Сама за себе си виж с какво превъзхождаш другите и го ползвай. Малко по малко човек се променя.

[camelopard2]

Това е някакво състояние на временна депресия. И аз бях така преди. Отначалото - много стеснителен, с никой не говорех и само ме обиждаха. После започнах да говоря със всички, дори и със злобарите, само за да се впиша в компанията и да не съм "смотан". Започнаха да ме приемат, ама много ме използваха. Точно тогава ми препоръчаха да гледамедин сериал /няма да казвам име, ако искаш - на ЛС/. Зарибих се по него. Няколко дни само него гледах, бях полудял направо. Там главната актриса имаше подобен проблем, само че не се даваше, дъжеше се твърдо. И така точно този сериал ме изгради като личност. Сега имам един тесен кръг от приятели с които говорим на всякакви теми, познати и роднини. Останалите, които няма какво да ми дадат просто ги подминавам. А другите, които се заяждат си получават заслуженото. Не случайно си "отмъстих" така да се каже на повечето хора, които се бяха заяждали с мен. Сега съм отворен и не се притеснявам от нищо. Впрочем помага много и когато правиш неща, които не би направила. Например:
1. Заговори човек на улицата. Ти си избери за какво. Може да спреш жена и да я питаш от къде си е купила блузата, защото ти харесва адски много. Може да спреш човек с куче и да го питаш за него. Може да помогнеш на човек с багаж. И т.н.
2. Говори. Винаги когато разговаряш с някой ГОВОРИ! Не си казвай "Това ако го кажа как ще прозвучи", въобще не се замисляй. Бъди себе си.
3. Запознай се с нови хора от училището ти или от някое друго място. Много помага когато имаш повече познати, защото имаш повече самочувствие.
И така. Надявам се да съм ти помогнал.

[smile :)))]

И при мен беше така и най-странното че се записах на театър и преодолях срама си.Мисля че трябва да повярваш в себе си да не те е страх от чуждото мнение.Всеки е уникален и не бива да се притесняваш от това коя си....