Приятели?

[M.Metodieva]

Ами никога не съм искала да го подведа,аз никога не съм била сигурна какво изпитвам точно към него,но това с Росен беше глупаво да,но бях доста щастлива с него ,въпреки че се оказа огромен женкар и ме прееба.Но никога не ми е било за цел да постъпя нечестно спрямо Мартин,държа на него и знам,че ще постигне големи успехи и ще се реализира.Той е студент по медицина,ще специализира в Германия или Франция,страхотен е,но аз няма как насила да се влюбя в него,не защото не е хубав,напротив хубаво момче е,но не искам да го нараня,не искам да стане така както каза,да излизам с него няколко месеца и в един момент,да осъзная че не го искам и да го нараня.Ами всъщност,това му казах 100 пъти,че ще си намери някоя която го заслужава,че аз го оценявам,но просто го приемам за най-добрият ми приятел,мога да му кажа всичко,да му се доверя напълно,нямам приятелка на която мога да кажа толкова лични неща,както на него.Ами след това,което му причиних първият път,той не искаше да ме вижда и аз едва си го върнах като приятел,но 3 месеца го лъжех,че нямам нищо с Росен,за да не го нараня.. беше ужасно Оле аз съм ужасен човек..

[Неутрален]

Нищо ужасно няма в теб, не си внушавай. Това са сложни работи, на които няма просто обяснение. Може и да ви се получат нещата, нищо не се знае. Моето мнение е в следствие на собствените ми случки и на мои приятели или познати. Като не знаеш какво искаш, главата ти няма работа на една педя от Анатоли, дори и да стои на стендбай там. И мъжкият пол, когато се влюбим, ставаме чувствителни и всеки такъв малък момент е проблясък на ярка светлина в бездънния тунел, защото не сме сигурни дали е споделено, ако ме разбираш. Не съм някакъв разбирач, но според мен трябва да следваш следните стъпки:
1. Заявяваш, че ти трябва време да си помислиш и му се молиш учтиво да не те търси известно време.
2. През това време, независимо дали е месец, година, век, милениум или ера, трябва да си помислиш много хубаво, дали с този човек, на когото твърдиш, че държиш много има някакъв шанс с него да уцелите емоционалния джакпот.
3. Или го отебаваш и периода за размисли се превръща в константа, или си с него и търпиш, когато нещо не е наред, но в рамките на допустимото разбира се.

Истината е, че никой не може да ти даде отговор, освен ТИ. Става въпрос за ТВОЯТ живот, ТВОЕТО щастие, ТВОИТЕ решения, ТВОИТЕ последици и т.н. И не мисля, че е редно да послушаш някой от нас и да направиш дословно, каквото ти е казано тук. Можеш единствено да обосновеш констатациите по темата и да извлечеш полезното за теб.
Моят съвет е: Докато не си наясно със себе си, не го търси по никаква причина - това ще влоши нещата.

Според мен това ти е решението.