Нищо ужасно няма в теб, не си внушавай. Това са сложни работи, на които няма просто обяснение. Може и да ви се получат нещата, нищо не се знае. Моето мнение е в следствие на собствените ми случки и на мои приятели или познати. Като не знаеш какво искаш, главата ти няма работа на една педя от Анатоли, дори и да стои на стендбай там. И мъжкият пол, когато се влюбим, ставаме чувствителни и всеки такъв малък момент е проблясък на ярка светлина в бездънния тунел, защото не сме сигурни дали е споделено, ако ме разбираш. Не съм някакъв разбирач, но според мен трябва да следваш следните стъпки:
1. Заявяваш, че ти трябва време да си помислиш и му се молиш учтиво да не те търси известно време.
2. През това време, независимо дали е месец, година, век, милениум или ера, трябва да си помислиш много хубаво, дали с този човек, на когото твърдиш, че държиш много има някакъв шанс с него да уцелите емоционалния джакпот.
3. Или го отебаваш и периода за размисли се превръща в константа, или си с него и търпиш, когато нещо не е наред, но в рамките на допустимото разбира се.

Истината е, че никой не може да ти даде отговор, освен ТИ. Става въпрос за ТВОЯТ живот, ТВОЕТО щастие, ТВОИТЕ решения, ТВОИТЕ последици и т.н. И не мисля, че е редно да послушаш някой от нас и да направиш дословно, каквото ти е казано тук. Можеш единствено да обосновеш констатациите по темата и да извлечеш полезното за теб.
Моят съвет е: Докато не си наясно със себе си, не го търси по никаква причина - това ще влоши нещата.

Според мен това ти е решението.