хах, някои неща все едно аз съм ги писала. от две години не съм го виждала, а не е имало момент, в който е бил извън главата ми. прецаках всичко. не мога да бъда с друг, просто не става. твърде високо вдигната летва. и да искам, не мога да затворя тази страница. вече поне не боли. чувствам една липса, празнота. говоря си с него в мислите си и най-идиотското е, че усещам присъствието му.
успех ти пожелавам ( :