Последната страница. :)

[OverDrive]

Вероятно всеки един от нас има тъжна история, история, която ние се надяваме да е все още с отворен край, но въпреки че знаем, че това е последната страница в книгата все пак ни е страх да я затворим. Но не можем да се надяваме, че някой ще обърне тази житейска страница вместо нас, защото ние винаги ще се чудим дали на корицата не е написано "Следва продължение" или надпис от подобен характер. Е, аз за себе си зная, че моята история приключи. Историята на първата ми любов е прочетена. Успях да направя крачката по своеобразното приключване на книгата. Момичето, което за мен беше като въздуха, винаги усещам присъствието й някъде там, но точно както въздуха тя се пронизва между пръстите ми и я няма, не я виждам, не е там, не мога да я докосна. Оставя парещото усещане на празнота и не незавършеност, като последното е едно от най-неприятните усещания, поне за мен. Е аз направих последната крачка към нея, казах й всичко. Признах й, че тя за мен ще остане материалното олицетворение на съвършенството дълги години наред ако не и завинаги. Но направих и две крачки назад. Казах й още, че отдавна не се надявам за "нас", а по-скоро се надявам за нея и за копнежа ми тя да е добре. И да знаете - подейства. Наистина тя пак си остава тръпка за мен, все пак част от мен завинаги остава нейна, но някак тя се нарежда прилежно в миналото. И отстъпва настоящето на нови трепети и вълнения. И да, както можете да предположите, видях, или по-скоро преоткрих, едно прекрасно момиче, което познавам от сравнително дълго време. Винаги сме били близки, но винаги съм усещал, че нещо не е наред, е мислех, че е заради мен, че заради живата рана в мен аз просто изкривявам живота. Но наскоро започнах да мисля, че може би това ново(старо) момиче да се окаже подходящо за да се опитам да изградя някаква стабилна връзка, неоснована на физическото, а по-скоро на духовното и на ефирното. Не ме разбирайте погрешно, тя е красива, но за мен тя е по-скоро емоционално съвместима, а не физически незаменима. Та, надявам се да не правя отново хилядите грешки, които направих в миналото. Пожелайте ми късмет

П.П. Темата е провокирана от песен

[monika.ruse]

Аз все още се опитвам да преживея първата си любов..и макар с всеки ден да става все по-лесно, защото човекът тотално деградира и подби дъното..все още не мога да се отърся от някои спомени, от това колко излъгана и наранена останах..интересно ми е как изведнъж човек просто започва да гледа напред, без да си спомня миналото

[OverDrive]

Моля, моля не говоря за изведнъж, а за период от над 2 години.

[TROLLDADLOLCAKE]

42 ли слушаш?Успех бтв !

[Illusion772]

Wow OverDrive историята ти, идея нямаш колко прилича на моята. Знаеш ли това е гадното - спомените.
Аз бях предаден и зарязан заради друг от момичето което обичах и сега я презирам. Но цялата тази омраза сякаш изчезва когато си спомня какво е да я прегърна - да имам целия свят в ръцете си. Знам че за нас няма шанс вече - заради това което тя направи и заради това че аз не бих дал този шанс повече, но все пак продължава да ме боли.
За това ще ти стискам палци - надявам се да намериш щастието с това момиче.

[Ivaaaaa]

хах, някои неща все едно аз съм ги писала. от две години не съм го виждала, а не е имало момент, в който е бил извън главата ми. прецаках всичко. не мога да бъда с друг, просто не става. твърде високо вдигната летва. и да искам, не мога да затворя тази страница. вече поне не боли. чувствам една липса, празнота. говоря си с него в мислите си и най-идиотското е, че усещам присъствието му.
успех ти пожелавам ( :

[tireheb]

ахахаха
не знам дали е начинът, по който си го написал, или просто самата история е твърде банална, ама някои моменти са ми познати