Хора, които нямат нищо общо, а са гаджета?

[LYLYY]

Има някои хора, които нямат нищо общо, или поне така изглежда на пръв поглед, но как успяват да се гледжосат и прочие ;д
Винаги съм имала симпатии към едно момче от училище, не прекалено големи де, и последно време сме в една компания и доста започнах да го харесвам.По принцип съм доста капризна, наречете ме повърхностна ако щете, но на външен вид е просто !!!, а аз трудно си падам по някого на външен вид,та главно заради това го харесвам . Когато сме в компания всичко си е супер, но ако останем само двамата съм сигурна, че ще има awkward silence.
И като цяло нямаме нищо общо, а и той не е много разговорлив,макар че е много приятен и отзивчив. С най-добрият ми приятел момче също нямаме почти нищо общо, но никога не оставаме без приказки. Как го правят някои хора това, не ми е ясно.
Вие ако сте част от някоя от тези връзки,където като че ли не харесвате нищо общо как се справяте? Някакви насоки ? Нещо?

[DisappointedDreamer]

Грешката ти е в подхода ти към въпроса. Приемаш различията и нищо-общото като препядствие към хубава връзка. Опитай се да превърне този, на пръв поглед, минус към свой плюс - в пъти по-интересно е, когато половинката ти те допуска и завлича дори в своите интереси, говорейки с такава емоция за това, което толкова много обича и това, което на теб ти е непознато.

[marchetoy]

Зависи какво имаш предвид като казваш 'нищо общо'. Аз си го разтълкувам като общи интереси, а ако това е правилното ми разбиране към твоето възмущение, ще противореча на твоето схващане, че има хора който са гаджета, а нямат нищо общо. Не е възможно,от моя гледна точка, да съществува двойка(дори и обикновенни приятели,ако щеш) без НЕЩО общо, независимо какво би било то материално или духовно. Все има нещо което ги свързва за да са заедно. Дори и средите, и кръговете от хора да са им различни,това не означава, че нямат 'общи неща' ..

[draid]

Аз пък си мисля как има хора които са едни и същи и не им е скучно заедно.

[LYLYY]

^ Ами имах предвид,че не харесваме еднакви неща. С предишния ми приятел харесвахме едни и същи "философски" филми,музика, обичахме да пишем и си пращахме разкази и стихотворения. Само дето въобще не ме привличаше физически (никога не трябваше да ставаме повече от приятели,но аз съм си виновна,че съм мекушава). А и даже да не сме си говорели за тези неща,пак сме успявали да си говорим 3 часа и аз не знам как.
А иначе приятели имаме общи(със сегашното момче) и когато сме в компания всичко си върви добре, защото даже да настъпи awkward silence има още 5ми човека хъх.
A иначе, не бих казала, че е необходимо да имате "общи интереси" с някого за да си говорите. Както казах, с един от най-добрите ми приятели нямаме почти нищо общо, той е някъв геймър, но си говорим за себе си,за другите,за храна лол.

А DisappointedDreamer, да права си.Разбирам,че не съм си задала много добре въпроса, то и аз не знам как да го задам.По скоро, някакви насоки как да "преоткриете" човек и как да стане близки ;д wtf много съм зле.

[LYLYY]

Аз пък си мисля как има хора които са едни и същи и не им е скучно заедно.

много интересна гледна точна.може би е така...
добре абстрахирайте се от интересите, въпроса ми е повече как се успява да се задържи връзка,да ти е все интересно, защото никой не обича когато няма какво да си кажете ;д
По принцип ми е лесно да говоря по 3 часа с някого,стига да имам "побутване", но побутването, в повечето случеи е било от другата старана,а сега аз трябва да "побутвам"
what the hell бахти обясненията ако някой ме разбра това ще е Фройд.

[draid]

Е няма как да си с някого 2+ години и да ти е все интересно като в началото. С времето разговорите се превръщат в рутина и се свеждат до всекидневните проблеми на всеки.

[LYLYY]

Е да ама ние сме близки от скоро и проблема е,че не знам как да подведа за да общуваме повече ;Д

А бтв той също така няма фейсбук, така че само на живо сме си говорели засега.

[DisappointedDreamer]

Фейсбук не ти и трябва :Д

Не знам какво да те посъветвам. Неудобната тишината, която толкова често споменаваш обикновено бива елиминирана, когато двама индивида са спокойни в компанията на един друг. Такова състояние бива постигнато (най-често), когато въпросните лица се познават и приемат един друг - процеси, които отнемат време.

Мех. Не насилвай нещата. Някои хора просто не са разговорливи. Бъбри ти, но не бъди и нахална.

[marchetoy]

^ Ами имах предвид,че не харесваме еднакви неща.С предишния ми приятел харесвахме едни и същи "философски" филми,музика, обичахме да пишем и си пращахме разкази и стихотворения. Само дето въобще не ме привличаше физически

ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ СЕ ПРИВЛИЧАТ!

[LYLYY]

Такова състояние бива постигнато (най-често), когато въпросните лица се познават и приемат един друг - процеси, които отнемат време.

Мда така е май.Аз с предишния си приятел постоянно говорех и някакви пълни простотии,главно защото въобще не ми пукаше а и се познавахме от 4 години и бях много свикнала с него ;Д

А иначе не знам защо толкова се плаша да бъда сама с някого.Не само когато става въпрос за "връзки" ами по принцип...
Наскоро трябваше да стигнем някъде и докато отидем при другите бяхме само аз,той и една приятелка и по пътя(около 15 мин) почти само двамата си говорехме, но защото я имаше и приятелката ми, ми беше по-спокойно.

[RapExotic]

Винаги можеш да споделиш нещо за себе си за да провокираш отсрещния човек да направи същото. Така ще тръгне и разговора. Не липсата на общи интереси пречи да върви лафа, а това, че не си го опознала достатъчно.

[bybrek]

Тоест проблема ти е,че няма за какво да си говорите ако останете двамата,ама не сте оставали насаме? Пробвай да останете насаме,винаги има за какво да си говорите.Ако ще за времето или за някой от вашите приятели,пробвай с някой филм от по популярните по кината.От всичките ми връзки съм имал много общо само с 1 момиче,винаги приятелките ми са били твърде,умни и свестни за мен,но това не ми е пречело да говоря с тях,просто няма от какво да се притесняваш.Аз съм на 22 и на мен ми се е случвало да няма какво да си кажа с някое момиче и почвам една игра,която предполагам си играла като дете казвам й примерно "Така и така няма какво да си кажем,не се познаваме много добре,трябва време да се опознаем,ама може и да започнем сега,защото искам да те опозная.Искаш ли да играем на истината или се осмеляваш?" Винаги се получава,едно че ще опознаеш човека повече,друго че правите някакви глупости като някой се осмели,почвате да се смеете супер много,напрежението изчезва и така.

[sometimes_]

Аз пък си мисля как има хора които са едни и същи и не им е скучно заедно.

!!!
Ние с моя приятел нямаме нищо общо. Ама нищо! Работим в различни сфери, движим се в различни среди, интересуваме се от различни неща, слушаме различна музика... А бе, нищо, ама нищо общо няма нито в начина ни на живот, нито в характерите ни. Ама точно за това ни е интересно - постоянно се изучаваме. Точно различността поражда теми за разговори.