Когато я няма, мислиш 80% от времето за нея. Често боли стомах. Има нощи, в които лежиш и си мислиш за нея(съответно не спиш). Чакаш я да дойде онлайн и да й пишеш, а когато влезе - не го правиш.

Когато е покрай теб, или забиваш, или губиш разсъдъка си за този период от време и съответно вършиш всевъзможни простотии(правил съм работи, за които съжалявам). Гледаш да си до нея, за да усещаш аромата й, който те влудява допълнително и ти действа като наркотик. Когато те погледне, потъваш в очите й.

Тя обаче не ти обръща внимание...

За щастие това е минало!